Всички градинари мечтаят за планини от узрели домати, но често виждат само падащи цветя.
Работата е там, че топлолюбивите растения са изключително чувствителни към температурните промени. Студените нощи или знойната дневна жега им причиняват истински стрес.
Оптималният диапазон за завръзване на плодовете е между осемнадесет и двадесет и пет градуса по Целзий през деня. Нощните температури не трябва да падат под шестнадесет градуса.
Но температурата е само първият заподозрян по този въпрос. Има редица други коварни фактори, които лишават градинарите от реколтата им.
Прекомерното прилагане на азотни торове кара храстите да стават буйно зелени за сметка на цъфтежа. Растенията стават с наднормено тегло, насочвайки енергията си към листата, а не към плодовете.
В същото време, липсата на фосфор и калий отслабва доматите. Без тези елементи образуването на силни яйчници става невъзможно.
Високата влажност създава невидима, но разрушителна бариера за опрашването. Цветният прашец се слепва и губи способността си да покълва.
Липсата на слънчева светлина потиска процесите на фотосинтеза. Отслабените растения пестят ресурси, като губят потенциални плодове.
Неправилното поливане е еднакво опасно и в двата случая. Сушата изсушава корените, а преполиването води до тяхното гниене.
Различни инфекции и вредни насекоми също подкопават здравето на храстите. Борбата за оцеляване принуждава растенията да жертват цветовете.
Само внимателният контрол на условията може да помогне за предотвратяване на загубата на ценни яйчници.
Познаването на тези причини е ключът към коригирането на грешките и получаването на изобилна реколта.
