На 8-ми септември Православната църква отбелязва празника Рождество на Пресвета Богородица, по-популярен в народната традиция като Малка Богородица. Рождеството на благословената майка Мария е един от 12-те най-големи празници, почитани в християнския свят.
Родителите на Светата Дева – праведните Йоаким и Ана, били щедри и милостиви, но бездетни хора от Назарет. Погълнат от скръб, Йоаким отишъл в пустинята, където прекарал в строг пост и молитва 40 дни.
Ана също се молила горещо на Бога да я дари с рожба. Господ Бог чува молбите им. Пред Света Ана се явил ангел, който ѝ казал, че ще роди благословена дъщеря на име Мария, заради която ще бъдат благословени всички земни родове.
Света Ана дала обет, че ще обрече детето си на Бога. Когато малката Мария навършила три години, родителите й я завели в Йерусалимския храм и така изпълнили обещанието си да предадат своята единствена рожба в служба на Бога.
Мария остава да живее в храма, като приема върху себе си дълга да лекува в скръбта им всички самотни и изоставени хора.
Благословената майка Мария напуска земния живот на 64-годишна възраст на 15 август.
Според българските традиции Рождество на Пресвета Богородица се отбелязва предимно от жени, за да им помага Богородица в беда или тежка работа.
Малка Богородица е един най-почитаните празници, на който се провеждат събори из цяла България. Според обичаите стопанката на дома не трябва да шие и тъче през този ден, за да не се разболеят децата в дома.
По стара традиция за здравето на децата на Малка Богородица се правят курбани. В жертва се принася животно, най-често женско – овца. От курбана се раздава на бедните, приема се, че Светата Майка е покровителка и на самотните и изоставени хора, утешителка на сирачетата.
В чест на Богородица се меси и пита, наречена Богородичен хляб. По традиция той се намазва с мед. Може да се украси с тестени фигури – пиленца или слънца, които са символ на детството. Парче от нея се оставя за добитъка, прибавя се в храната му, а друго парче се нарича на къщата, за да я пази Богородица, според народните поверия. В някои краища на страната пазят това парче чак до 26 декември.
На празника Малка Богородица жените носят дарове в църквата – ризи, кърпи, престилки, чорапи, и ги поставят под иконата на света Богородица, отрупана с цветя.
Според народния обичай се вари жито, то най-напред се носи в черквата, за да се опее и благослови, след това се раздава за здраве. В някои райони между Голяма и Малка Богородица се спазва строга забрана – жените не перат, не тъкат, не шият, не месят хляб, за да са здрави децата им.
На Малка Богородица покрай манастири, църкви и оброчни места, свързани с Божията майка, се правят общоселски събори, играят се хора, пеят се песни. Този християнски празник е и един от най-предпочитаните за кръщенета и сватби.
Между двата празника на Богородица се пресаждат и размножават повечето пролетни многогодишни цветя и храсти. Тогава жените обредно берат богородиче, богородична трева, или див босилек. С него свързват „женския период“ и с китка от тревата, натопена във вода, се правят бани при „женски“ болести. Богородичната трева се пази за лек, пишат от стандартнюз.ком.
При главоболие сварената трева се слага на главата, а с отвара от нея се правят „поливки“ при „незнайна болест“ и за здраве. Обредността, свързана с Богородица е връзка на християнската светица с древните божества на плодородието и богините майки в индоевропейските митологии.
Празниците ѝ изразяват тържественост в отбелязването на сезонните и земеделски цикли. В българския народен календар рожденият ден на света Богородица съвпада с раждането на новия аграрен сезон.
Днес имен ден празнуват хората, които носят имената: Мария (основният имен ден е на 15 август), Борис, Богдан(-а), Боян(-а), Богомил(-а), Богомир(-а), Богослав(-а), Божан(-a), Божин(-а), Божила, Божидар(-а).
