На 1 януари източноправославната църква празнува Васильовден или Сурваки. На този ден източните християни почитат паметта на Св. Василий Велики.
Един от великите философи и писатели на раннохристиянската църква. Свети Василий е роден в град Кесария Кападокийска около 350 г. от н.е. в знатно християнско семейство. При формирането на неговия характер дейно участие вземат майка му Емелия и баба му Макрина. Те възпитават малкия Василий и неговия брат Григорий в християнските ценности. По-късно Василий и неговият по-малък брат Григорий учат в Кесария. В това училище Свети Василий се запознава с Григорий Богослов – негов приятел и съидейник. След това младият Василий продължава своето обучение в Атина, където учи с бъдещия император Юлиан Апостат. Негови учители са прочутите за времето си лектори Химерий и Прохерезий.
След като завършва своето обучение Свети Василий Велики се установява близо до град Неокесария при река Ирис. Там той създава скромно монашеско общежитие. Малко след това към него се присъединява и неговият верен приятел и сподвижник Григорий Богослов. В този манастир те създават своя правилник на монашеския живот, който векове наред е използван в православната църква. Свети Василий си остава един от най-видните апологети на източната църква.
Народната традиция свързва празника на Св. Василий Велики с обичая сурвакане. Въпреки тази малка съществена разлика с коледарските групи, на Васильовден се събират млади мъже, които обикалят къщите през нощта и сурвакат техните стопани. На самия празник минават и групи от деца, които също сурвакат стопаните на къщите. Самото сурвакане се явява един вид продължение на коледарските благословии. Както коледарите и сурвакарските групи си имат водач и човек, който изпълнява ролята на магарето и прибира парите и другите дарове.
И пак, както коледарите носят със себе си криваци, така и сурвакарите на Васильовден носят дряновици, украсени с пуканки, сушени плодове и вълна. В някои места вместо дряновица се използва и крушевица, т.е. клонки от крушево дърво. В град Елена и околността се е запазила една празнична благословия за берекет, която се изпълнява именно на Сурваки. Тя е следната: „…Сурва, сурва година, Весела година, Златен клас на нива, Червена ябълка в градина, Жълт мамул в леса, Златен грозд на лоза, Пълна кошара с агнета (стока), Пълна къща с деца, Да ви е честита Новата година, До година, до амина“. Накрая сурвакарите изричат следното: „амин братко, кови магарето“. Там, където минат сурвакарите, хората ги даряват с пари и лакомства.
Вечерта срещу Сурваки стопанката приготвя традиционната баница с късмети, която се приготвя от точени кори и сирене. В нея се слагат късметите, като за целта се използват дряновите пъпки. Освен в тези късмети в баницата се слага и пара. Като в дванадесетия час най-възрастният представител в семейството завъртва баницата. Народът смята дряновото дърво за едно от най-здравите дървесни видове у нас. То е най-ранното разпъпило и разцъфнало дърво, но неговите плодове се берат последни. Те се използват в народната ни медицина.
Към новогодишните обреди принадлежи и ладуването – колективно гадаене коя мома за кого ще се омъжи. Празничната трапеза на Васильовден е богата и блажна. Трапезата се прекадява с тамян, за да се прогонят злите духове. На празничната трапеза, освен новогодишната баница с късмети присъства и свинска пача приготвена от коледното прасе. В някои райони на страната в това число и Еленския край се коли петел. Обикновено той се приготвя с кисело зеле. На масата също трябва да има плодове и пуканки.
Наред с Коледа и Сурваки може да се причисли към най-мистичните български празници. Защото по-голяма част от ритуалите и обредите извършвани през тези дни носят духа на старите българи.
Обредна трапеза: варена свинска глава, пача, баница, пита, кокошка или пуйка със зеле, печено прасенце, мед, варено жито, орехи, ошав.
На Васильовден имен ден имат Васил, Василка, Василия, Василена, Веселин, Веселина, Весела, Василий, Василина, Васияна, Васо, Влада, Властин, Властина, Властомир, Влайко, Ваца, Въло, Въла, Въто, Царена, Царил, Царила.
