Д-р Неделя Щонова разтърси социалната мрежа с разказа си. Тя отново вдъхнови хиляди последователи с добротата, която излъчва. Ето какво разказа тя: Трудностите не са преграда. Те са пътят ти. Продължавай. Днес една жена ми зададе въпрос:
“Неделя. Аз харесвам , дори се възхищавам на това ,което пишете, много ви е дадено, добър и просветен човек сте, но една мисъл, едно нещо ,всеки път ,когато вие ,или някой друг като вас- хубав, здрав, постигнал всичко в живота, известен…та една мисъл- въпрос ми минава и ще я напиша!
Дали всеки ,човек, ако не е живял така ,както би трябвало, ако още като бебе е преминал през рахит, изтърпял две операции от луксация, опитвал е с всички сили да догони тези, с които не е имал равен старт…?
Дали този човек би могъл да остане толкова позитивен, просветлен и доволен ,от всичко ,което му е останало, дали би могъл да приема нещата както вие, примерно?
И до сега, когато животът ми е в залеза си, не успях да си отговоря на това…
Милка Иванова”
Изпитвам силно желание да отговоря на този въпрос.
Мила Милка.
Благодаря Ви за тези думи, които носят не просто въпрос, а тъга, мъдрост и дълбоко размишление. Разбирам Ви … не от мястото на някой, който е минал по Вашия път, а от мястото на човек, който вярва, че стойността на живота се измерва не с равния старт, а с начина, по който вървим напред … как се изправяме след всяко падане, как превръщаме раните в път, а препятствията … в криле.
Истината е, че не всички хора, които изглеждат „силни, здрави, успешни и постигнали всичко“, са имали лесен път. Често това, което виждаме, е само върхът на айсберга. Битките остават невидими, но те оформят духа по-силно от всяка победа.
Мога ли да Ви дам гаранция, че всеки човек на Ваше място би могъл да остане позитивен, просветлен и доволен? Не. Но мога да Ви дам примери за хора, които … независимо от лимити, болести или „неравен старт“ … са се издигнали … не въпреки, а благодарение на изпитанията:
1. Стивън Хокинг – диагностициран с амиотрофична латерална склероза (АЛС) в ранна възраст, с очаквана продължителност на живота от няколко години, той не само живя десетилетия, но промени физиката и разбирането ни за Вселената.
2. Хелън Келър – глуха и незряща от ранно детство, тя не само се научи да комуникира, но и стана писател, оратор и активист, докосвайки милиони животи.
3. Ник Вуйчич – роден без ръце и крака, но той е един от най-вдъхновяващите лектори в света, доказвайки, че човешкият дух няма граници.
4. Бетани Хамилтън – тя сърфистката, която изгуби ръката си след атака на акула … но се върна към спорта и спечели състезания на световно ниво.
5. Франклин Делано Рузвелт – парализиран от полиомиелит, но въпреки това стана един от най-великите президенти на САЩ и води страната през Втората световна война.
Тези истории не омаловажават болката или трудностите. Те само напомнят, че понякога най-големите ограничения не са ни в телата … а в умовете.
Мила Милка.
Вашето пътуване е уникално. Въпросът не е дали сте постигнали същото като някой друг. Въпросът е … какво открихте по своя път?
Залезът на живота не е край. Това е онзи златен час … когато всичко се вижда по-ясно. И в този час … Вашата история – с всичките ѝ борби и победи … може да освети нечий чужд мрак.
Милка.
Благодаря Ви, че споделихте това. Вие самата сте доказателство, че духът не се измерва в „равни стартове“, а в начина, по който отказваме да се предадем.
Самата аз десет години не успявах да забременея. А Господи .. как исках. Тялото ми беше храм, в който ехтяха само молитви. Гледах лицата на майки по улиците … гледах ръцете им, в които се преплитаха малки пръстчета … и сърцето ми се свиваше като корен в суха земя. Тъгувах. Плаках. Но нито за миг не изгубих вяра. Нито за миг! Плачех и вярвах!
И един ден … След 10 години … Бог ми я даде. Дъщеря. Съвсем неочаквано. Без инвитро, без асистирана репродукция. По старомодния начин … по начина, по който светът съществува от сътворението си.
Но още преди това да се случи, аз си казах:
– Бог не ми дава да родя дете. Но ще раждам плодородие отвъд двете чертички на теста за бременност …
И започнах да се държа като плодородна земя. Започнах да раждам предавания, които осветяваха човешката болка. Книги, които променяха животи. Семинари, в които хората напускаха залата не просто с информация, а с ново сърце. Излекувани пациенти, чиито очи отново виждаха света без страх. Раждах музика. Поезия. Красиви отношения.
Раждах нови светове. Или поне опитвах …
Плодородието не е само в утробата. Плодородието е в духа. В ръцете, които дават. В устните, които целуват безусловно … и изричат думи, които разпукват земята и карат тревичките, макар и смазвани, да се надига отново към слънцето.
Винаги можем, мила. Винаги.
Щом сме тук, значи има живот, който чака да се роди през нас.
