Англичанка обича родината ни като своя страна. Тя избира България, за да живее заедно със своя любим, който е българин.
Самата също се занимава с каузи, с благотворителност и работи в агенция и фондация, която помага на бежанците у нас.
Със съпруга си се среща в университета. Запознава ги нейната съквартирантка, разказва Хестър Гартрел.
„Запознахме се в Глазгоу, там бяхме в университета. Преди 13 години. Първата ни среща беше във фитнеса, малко по-нестандартно, но така ни сватосаха“, спомня си Борис Коцев.
Ние се срещахме февруари-март и реших през лятото да пътувам до България, защото моята съквартирантка беше от Асеновград, но в последния момент тя не дойде и аз бях сама тук с Борис за 2-3 седмици. Бяхме заедно от едва 2-3 месеца и мисля, че това беше малък шок за него, но беше много хубаво. И пътувахме до морето, до Сандански, до Мелник и до София и беше страхотно“, споделя Хестър.
В началото живеят в Манчестър, в Лондон, следва Глазгоу, и накрая избират България.
„Преди 4 години видяхме доста позитивна промяна за тези 10 години, в които аз бях във Великобритания. И аз винаги съм си мислил още след завръшването ми, че искам да се върна и да живея тук“, обясни Борис пред bTV.
„Навсякъде имаше градини, лозя с грозде и това беше много красиво за мен. Храната тук е много вкусна! Нашите салата тук, аз казвам „нашите“, защото вече живея тук от четири години, са страхотни! Тези домати са истински рай! Колкото до хората – много е интересно. Във Великобритания ние сме много учтиви, но не знам дали сме толкова топли и мили. В България хората не са толкова учтиви, но са много по-топли и мили“, казва Хестър.
Тя споделя, че когато е пристигнала, не е била сигурна, че ще може да продължи работата си.
„Преди бях на ниво „мениджър“ и не знаех дали без език ще мога. Но започнах лека-полека да уча език и намерих много опции за мен. Първо започнах като учителка по английски. Започнах да уча в моето свободно време български и междувременно да търся други опции. От две години вече работя за Humans in the loop, което също е НПО, което дава образование, но образование, което е насочено към хора, които бягат от войни. Ние имаме платформа, на която се качват различни видове обучения. Обученията са по английски, различни нива, имаме дигитални умения и кариерно развитие“, казва англичанката, влюбена в България.
Как се чувстваш в тази работа с бежанците? Как те кара да се чувстваш, когато разбереш техните лични истории?
Трудно ми е. Но аз правя тази работа не защото имам интерес, а защото мисля, че това е много важна тема и съчувствам как от време на време животът не е справедлив за много хора. Всички можем да бъдем в тази ситуация. Те са нормални хора, които не искат да се преместят, но там е опасно за живот на семейството им и затова те търсят други опции. Ние сме тук, защото трябва да помагаме не само с храна и дрехи, но е много важно, когато някой пристигне в България за първи път – да му помогнем за интеграцията. Как може да бъде полезен за България и да продължи с живота тук, трябва да говорим и за работа.
Какъв е добрият съвет за интеграция?
Първият е езикът. Без език не можем. Освен това е много добре да разберем, че, когато сме на ново място, трябва да излизаме от нашата комфортна зона. Много често аз съм извън комфортната ми зона. Например сега. Говоря по телевизията на език, който не ми е майчин. Но само така имаме повече възможности и можем да подобряваме езика си и да учим повече за България. И аз съм се срещала с толкова много различни и интересни хора, само защото аз обичам да говоря с хора и аз съм ок да бъда извън моята комфортна зона.
Хестър, защо беше важно за теб да работиш и тук, във фондация „Дечица“?
Мисля, че всички от нас имаме отговорност и мисля, че да бъда доброволка е много важно и всеки път е много голям кеф за мен да работя с тези деца. Те са прекрасни. Аз съм с дечицата от 2 години, но първата година всичко беше, за да изградим доверие, не беше за учене. Лека-полека изградихме нашата връзка и оттам можем да започнем с истинско учене.
