Безглутеновите продукти са до 5 пъти по-скъпи. За да започне един такъв бизнес може да има по-голяма инвестиция, но цената на крайния продукт, която потребителят плаща, ще възвърне тази първоначална инвестиция, защото търсене за безглутенови храни има. България все още не е осъзнала тази възможност. Това заяви пред Bloomberg TV Bulgaria Ралица Мавродиева от Асоциация „Цьолиакия България – живот без глутен“.
„Цьолиакията е автоимунно заболяване, което се отключва при генетично предразположени хора. Един на всеки 100 души може да го развие и веднъж отключено за това заболяване няма лек. То се активира при прием на глутен – протеин, съдържащ се в пшеница, ръж, ечемик, спелта и овес – който не изгаря при термична обработка. Когато глутен попадне в нашето тяло, тънките черва реагират и се изглаждат. Съответно тялото не може да приема хранителни вещества. Единственият начин за контрол е 100% елиминиране на глутена от храненето.“
Въпреки това обществото у нас не е добре информирано за значението на болестта и от нуждата от безглутеновото хранене.
„Много е важно обществото да разбере, че тук не говорим за мода. Ако ние не водим 100% живот без глутен, това пряко се отразява на нашето здраве и има фатален край за нас“, коментира Мавродиева.
Бизнесът също трудно се адаптира към нуждите на хората цьолиакия. Според гостенката един от основните аспекти е липсата на правилна подготовка и знания в хранителната индустрия и ресторантьорския бизнес и липсата на възможности за хранене навън.
„В България няма ресторант, който да е 100% без глутен и да спазва всички изисквания за приготвяне на храната… Ние сме единствената страна в Европа, в която нямаме информация за ресторант, който да може да приготви храната безопасно за хора с цьолиакия.“
Въпреки това търсене за такива продукти има. Пациентите са готови да платят до 5 пъти по-скъпите продукти без глутен, защото това е част от тяхното лечение. От Асоциацията споменаха, че цената на тези продукти е висока, защото почти всичко е вносно.
За разлика от страни като Италия и Испания у нас има ограничена държавна подкрепа – за възстановяване на разходите за безглутенова храна. В България към момента се отпуска само определено количество брашно по Здравната каса.
Освен това в страната липсва национален орган за сертификация, затова производителите трябва да се обръщат към външни лаборатории, а при проверка на безопасността хора с цьолиакия те могат да тестват такива продукти.
Асоциацията „Цьолиакия България – живот без глутен“ обаче е активна. Тя е внесла предложение в Министерството на здравеопазването за промени в закона за училищното хранене.
„Целта е да има ясни правила, обучение, и най-важното – достъпна храна за децата с цьолиакия в училища и детски градини.“
