Местата в държавните домове за възрастни хора липсват. Има хора, които живеят на тези места и не се нуждаят от 24/7 грижа, както е разписано по закон, но са настанени там по други причини – нямат жилища, близки, нямат възможност за подкрепа. Местата са запълнени, а в същото време има много чакащи за настаняване. Това разкри Надежда Денева, социален работник, пред Нова тв.
Не трябва да се хвърлят обвинения нито към тези, които предлагат подобни услуги, нито към близките, които са минали през ада, за да стигнат дотук, коментира Денева. Законът за социалните услуги е от 5 г., тези места съществуват много преди това, така че институциите да излизат с това, че сега са открили, не е коректно, допълни тя.
Преди 4 г. предложихме въвеждане на стандарта за резидентна грижа, за да не искат да се регистрират по него, значи имат причина. Проблемът е, че този стандарт повтаря институционалния модел, а трябва да се предложи друг вариант, който да разгърне много възможности, каза още експертът. Тя обясни, че всички изисквания са смесени на едно място, което допълнително затруднява.
Като представител на хора, които са с абсолютно всички лицензи, се разграничаваме от тези т.нар. домове на ужасите. Това заяви д-р Вихрен Христов, председател на Националната асоциация на частните домове за възрастни хора в България и управител на такъв. Трябва да се направи картотекиране на всички домове за възрастни хора в България. Тогава на фона на легалните домове ще изпъкнат нелегалните, допълни той.
Трябва да се направи разграничение между дом за резидентна грижа и хоспис, защото те са под различен контрол и с различни условия, каза Христов.
Нещата са твърде комплицирани, но като създател на първия частен дом за възрастни хора в България през 1999 г., ние със съпругата ми си поставихме за цел да променим патриархалното мислене на българите. Тоест – след като един родител отгледа децата си, когато той остарее, очаква децата да му върнат услугата, но това в днешните условия не винаги е възможно. Когато започнахме, нямаше друг дом, а сега, след 26 г. виждаме какво стълпотворение от хосписи, домове, домчета за възрастни хора, които не могат да дадат качествена социална услуга, коментира Христов.
В тези условия, когато има недостиг, се получават злоупотреби. Винаги се намират шарлатани. Но държавата трябва да се намеси. Затова да е ясно, че нивото на едно общество се измерва по грижата за възрастните хора, допълни той.
Няма как случаят с дома в Ягода да е единствен, защото в България от години не съществуват качествени социални и здравни услуги. И когато няма адекватна среда, в която тези хора да бъдат подкрепяни, това създава нелегални практики, коментира адвокатът по медицинско право Мария Шаркова. Тя напомни, че още през 2022 г. е имало същите констатации и ясни препоръки от омбудсмана Диана Ковачева, която е предложила и законодателни изменения.
