Последните изследвания показват, че времето за хранене може да е от решаващо значение за натрупването на мазнини, дори когато общият брой консумирани калории остава същият.
Циркадни ритми
Нашето тяло функционира според специфичен вътрешен часовник или така наречените циркадни ритми . Контролният център за тези ритми се намира в супрахиазматичното ядро (SCN) , област на хипоталамуса в мозъка.
Това е по същество нашият „главен часовник“, който разчита на сигнали от ретината, за да различи деня от нощта. Въпреки че телата ни съдържат 37 трилиона малки биологични часовници, които функционират като оркестър, SCN е техният диригент.
Интересен експеримент, в който мъж прекарал над 60 дни в подземна пещера без слънчева светлина или часовник, показал, че тялото му се отклонява минимално от обичайния си ритъм, знаейки кога да спи и кога да се събуди. Това доказва колко дълбоко са вградени тези вътрешни механизми.
В съвременния свят обаче, часовникът на главата на SCN може да излезе от синхрон и да се отклони от ритъма на червата, черния дроб, панкреаса и други органи. Това е типично за хора с гъвкаво работно време, нощни смени, постоянна тревожност, както и поради прекомерна употреба на джаджи, изкуствено осветление (особено ярка дневна светлина през нощта) и високи температури в дома.
Шокиращи резултати за нощното хранене
Учените са изложили хипотеза, че именно циркадната десинхронизация може да доведе до метаболитни нарушения и поява на излишни килограми. За да се тества тази хипотеза, е проведен експеримент, включващ две групи мишки, които са били поставени на една и съща висококалорична диета.
Първата група е имала достъп до храна в продължение на 12 часа, когато мишките са били физически активни и бдителни (което съответства на естествения им цикъл).
На втората група е бил предоставен достъп до храна през следващите 12 часа, когато тези животни обикновено спят.
При мишките, за разлика от хората, денят е периодът на сън, а нощта е периодът на активност. При нормални условия, без експерименти, мишките консумират 2/3 от храната си през деня и 1/3 вечер.
В експеримента мишките са имали достъп до храна само по едно време на деня: през деня или вечерта. Така са се формирали два условни циркадни ритъма. В първия случай храносмилателната система и консумацията на храна са работили синхронно с основния часовник в мозъка. Във втория случай работата им не е съвпадала: мишките са имали достъп до храна, когато е трябвало да спят.
След 2 седмици се появиха забележими промени: синхронизираните мишки почти не наддадоха на тегло, докато десинхронизираните мишки бързо наддадоха на тегло . В края на 6-седмичния експеримент десинхронизираните гризачи станаха 2,5 пъти по-дебели от своите роднини от първата група. Освен това, мастната им маса се оказа по-голяма (в края на краищата, наддаването на тегло се случва не само поради мазнини, но и отчасти поради мускули).
Мишките и в двете групи консумирали еднакво количество калории, но ги усвоявали по различен начин.
Учените не уточниха точната причина, но се предполага, че лишаването от сън променя количествения и качествения състав на чревната микрофлора, което може да повлияе на усвояването на калории. Учените също така предполагат, че десинхронизираните мишки са изразходвали по-малко калории, вероятно поради намалена активност и по-бавен метаболизъм на тялото, сякаш са в „икономичен режим“.
Учените са стигнали до следните заключения: циркадната десинхронизация ускорява процеса на натрупване на мазнини, ако тялото получава висококалорична храна. Това се наблюдава и при хората: когато човек не спи достатъчно, той по-често избира по-богата на калории храна и като цяло консумира повече калории, като се грижи по-малко за последствията.
Висококалоричната диета няма голям ефект върху организма, ако храната се консумира в определено време на деня, както е замислено от природата.
Треньорът заключи, че излишните килограми се качват не само поради преяждане, но и в комбинация, където преяждането е налице заедно с циркадна десинхронизация.
