От няколко седмици насам банковите, а и политическите, среди в Европа следят със затаен дъх една постепенно разгаряща се битка в сектора – ще успее ли италианската „УниКредит“ (UniCredit) да сложи ръка върху германската „Комерцбанк“ (Commerzbank).
Ако това се случи, може да се стигне до раждането на първия „европейски шампион“ в банковия сектор. Терминът беше изкован от бившия президент на Европейската централна банка и бивш премиер на Италия Марио Драги в неговия представен в началото на септември дългоочакван доклад за перспективите пред европейската икономика и методите и средствата, с които тя би станала по-конкурентоспособна.
Банките в Европа са малки, дори „джуджета“, в сравнение с американските и азиатските гиганти и като такива не могат да се състезават с тях на равна нога на световната сцена, смятат експерти, а от европейските банкови среди под сурдинка признават, че това е така.
На този фон създаването на „европейски шампиони“ звучи като логична стъпка, но пък правителствата в Европа продължават да са „ревниви“ по отношение на банковия сектор и държат той да си остане „национален“. Което и спъва трансграничните сливания и придобивания в сектора.
Но италианската „УниКредит“ реши да разбие това негласно табу и през септември рязко вдигна дела си в „Комерцбанк“ от 9 на 21 процента. В средите веднага се заговори, че се готви сливане, ако не и направо придобиване.
За да го осъществи главният изпълнителен директор на „УниКредит“ Андреа Орчел предприе маневри, използвани през първото десетилетие на века от „Порше“ (Porsche) и „Шефлер груп“ (Schaeffler Group), за да се стигне до сделки с „Фолксваген“ (Volkswagen) и „Континентъл“ (Continental) – посредством дериватни инструменти, които дават достъп до акциите на по-късен етап, припомня „Файненшъл таймс“.
Така при все че според европейските правила „УниКредит“ няма право на дял в „Комерцбанк“, надхвърлящ 10 на сто, италианският кредитор владее 21 на сто и негласно признава, че може да го вдигне до 30 процента.
А това по различни причини предизвиква недоволство сред политиците и в Германия, и в Италия, и страхове сред служителите на „Комерцбанк“.
В опит донякъде да ги разсее новият изпълнителен директор на „Комерцбанк“ Бетина Орлоп обяви на 1 октомври, първият й ден на този пост, че управителният съвет на банката напълно подкрепя нейната стратегия за поддържане на независимостта на банката. Тя заяви, че „УниКредит“ е увеличила дела си в „Комерцбанк“ без самата управа на германския кредитор да го е желаела. „Работим неуморно, за да намерим най-добрия начин да се разберем с „УниКредит“ сега и за в бъдеще“, заключава Орлоп. От което обаче не става ясно как точно банката ще отстои независимостта си при все по-очевидното настъпление на италианския кредитор.
Самият Орчел малко по-рано беше заявил, че за него „Комерцбанк“ е просто бизнес и той и неговият екип няма да предприемат никакви стъпки за придобиването и „ако условията за това не са подходящи“.
За германските политици обаче не става дума за бизнес, а по-скоро е въпрос на чест. Лично канцлерът Олаф Шолц се обяви против придобиването на „Комерцбанк“ от италианския му конкурент, макар и без ясно да се аргументира. „Неприятелските атаки и опитите за „враждебно придобиване“ не са добри за банките и затова германското правителство се противопоставя на подобни стъпки“, заяви Шолц.
Финансовият министър Кристиан Линднер също изрази притеснения от евентуалното „превземане“ на „Комерцбанк“ от „УниКредит“, а лидерът на опозиционния Христиандемократически съюз стигна и по-далеч като заяви, че евентуалното сливане на двете банки би било „катастрофа за германския банков пазар“. По думите му придобиването през 2005 г. на мюнхенската „Хипоферайнсбанк“ (HypoVereinsbank) е довело да загуба на много работни места.
Италия засега официално мълчи по темата, но в политическите среди зрее съпротива, макар и по съвсем различни причини. Рим се страхува, че ако придобие „Комерцбанк“ „УниКредит“ може да премести централата си в Германия, казват правителствени служители, цитирани от Ройтерс. Банката отрича да има такива намерения и твърди, че повишаването на дела й в „Комерцбанк“ е просто бизнес инвестиция.
Италианското правителство обаче може да използва специалните си права във финансовия сектор, за да блокира евентуалното сливане. От кабинета на премиера Джорджа Мелони засега запазват мълчание по темата.
Италиански зам.-министър обаче направо обвини Берлин в „лицемерие“. Той припомни, че наскоро германската „Луфтханза“ (Lufthansa) е придобила изпитващия проблеми италиански превозвач „Ита еъруейз“ (Ita Airways), бивша „Алиталия“ (Alitalia), а Рим е одобрил сделката. „Германия винаги е била про-ЕС, от десетилетия те ни напътстват по отношение на банковия съюз и на общия пазар. На хартия правителството на Мелони са националисти, но когато стане дума „Комерцбанк“ да бъде придобита от италианска банка, германците наричат това „враждебен акт“, посочи министърът.
Европа също не мълчи по темата. Нещо повече, лично президентът на Европейската централна банка Кристин Лагард, макар и непряко, подкрепи евентуалната сделка. Пред Европейския парламент тя заяви, че „трансграничните сливания на банки, които биха ги направило конкурентни на големите институции по света, включително на американските и китайските банки, е желателно“. Тя допълни, че ролята на ЕЦБ в това отношение е ограничена до надзор дали са спазени правилата.
В Европа се чуват и други гласове в подкрепа на евентуалното сливане и в критика на германската политическа опозиция на сделката. „Трансграничната банкова консолидация не трябва да е предмет на политическо обсъждане. Това е технически въпрос“, заяви управителят на Централната банка на Гърция Янис Стурнарас, цитиран от „Файненшъл таймс“. „Няма значение дали става дума за германска или за италианска банка. Важното е да има силни европейски банки“. Той припомни, че наскоро „УниКредит“ е придобила 9 на сто от гръцката „Алфа банк“ (Alpha Bank), което е било приветствано в Гърция, пишат от пловдив24.бг.
Дали ще се роди „европейски банков шампион“ ще се разбере в следващите седмици или месеци. Но едно е сигурно. Ако Европа иска да има някаква тежест на световните финансови пазари трябва колкото се може по-скоро да окрупни банковия си сектор.
