Основната класификация разделя групите на 4 основни – A, B, AB и O, и се свързва с антигенните свойства на човешката кръв. Кръвна група A съдържа антиген A на повърхността на червените кръвни клетки, докато кръвна група B съдържа антиген B. Всеки, който има група AB, има и двата антигена. А тези, които са група 0 – в кръвта им не присъства нито антиген A, нито антиген B.
Резус факторът представлява вид белтъчна молекула, която се намира по външната повърхност на червените кръвни клетки. Ако тя не съществува при вас – вие сте резус отрицателна (Rh-) кръвна група, а ако съществува – то вие сте резус положителна (Rh+). По-голямата част от населението са резус положителна. Интересен факт за резус фактора е, че той се унаследява генетично от родителите.
Кръвни групи – кои са най-рядко срещаните?
Най-често срещаните кръвни групи са A и 0, съответно – B и AB са най-редки. Както споменахме по-рано, по-голяма част от населението е с фактор резус положителен, което прави AB групата с отрицателен фактор една от най-рядко срещаните.
Кръвна група АВ
Смята се, че АВ е най-рядката кръвна група в света. Само 0.3% от афроамериканците, 0.1% от азиатците, 1% от европейците и 0.2% от латиноамериканците имат такава. АВ+ се разделя съответно на 4, 7, 3 и 2%.
Хора с кръвна група АВ могат да даряват кръв единствено на други от същата група. АВ може да получава кръв от всички кръвни групи с отрицателен резус фактор (-), а АВ+ се нарича универсален реципиент, което означава, че хората с тази кръвна група могат да получат кръвни продукти от всеки – без значение от резус фактора.
За тези с кръвни групи АВ днес се смята, че имат с около 20% по-висок риск да развият сърдечни заболявания, сравнено с тези с нулева кръвна група. Същото важи и за предразположеността към венозни тромбози. Хората с тази група може би са по-предразположени и към деменция, сравнено с останалите. АВ имат и повишен риск за развитието на някои видове рак.
През последните години се открива връзка и между начина на храненето и кръвната група, което може да направи диетата неефективна. Така например, за кръвна група АВ е установено, че правилните продукти включват млечни, тофу, агнешко, риба, зърнени храни, плодове и зеленчуци. Трябва да се избягват пилешкото и царевицата, не е за предпочитане и червеното месо.
Защо е важно да знаете кръвната си група?
Определянето на съвместимостта на кръвната група е необходимо преди всичко за трансфузия (кръвопреливане). Голяма загуба на кръв е смъртоносна. От древни времена се правят опити да се компенсира загубата на кръв чрез вливане на кръв на друг човек. Но първата кръв, която попаднете, не може да бъде използвана. При смесване на кръвта „сляпо“ в около половината от случаите настъпва аглутинация: червените кръвни клетки (еритроцити) започват да се слепват, образувайки бучки. Люспите, получени в резултат на аглутинация, се виждат в епруветка с просто око; ясно е, че ако този процес се случи вътре в кръвоносната система, нищо добро не може да се очаква за човек.
В началото на 20 век е установено защо възниква аглутинацията. На повърхността на мембраната на еритроцитите (червените кръвни клетки) има специални антигенни протеини (те се наричат аглутиногени). Те се наричат антигени, защото могат да се свързват с други вещества – антитела. Тази връзка е специфична, т.е. даден антиген може да бъде свързан само със специфично антитяло. Когато говорим за кръвни групи, използваме система, която се интересува само от два антигена (всъщност има много повече от тях, които „яздят“ на червените кръвни клетки). За удобство тези антигени (аглутиногени) се обозначават с първите букви на латинската азбука – A и B. Съответните антитела (те се наричат аглутинини) се обозначават с първите букви на гръцката азбука – α (алфа) и β ( бета).
Очевидно е, че антигенът и съответното му антитяло не могат да присъстват в кръвта едновременно, в противен случай ще възникне реакция (аглутинация). Но са възможни и други комбинации. Те са тези, които определят към коя група принадлежи кръвта ни.
Кръвни групи и тяхната съвместимост
В домашната медицина групите се обозначават с номер и се наричат съответно: първа, втора, трета, четвърта. В чужбина тази система се нарича AB0 и се използват съответните обозначения.
Група I (група 0) е първата (или нулева). Хората с кръв от тази група нямат и двата аглутиногена (А и В) върху еритроцитната мембрана, но аглутинините α и β присъстват в плазмата.
Група II (А) – втора група. Кръвта на тази група съдържа аглутиноген А и аглутинин β.
Група III (B) – трета група. В кръвта аглутиноген В присъства в еритроцитите, а аглутинин α присъства в плазмата.
IV група (АВ) – четвърта група. И двата антигена присъстват в червените кръвни клетки, но няма антитела в плазмата.
Пълна кръв може да се прелива само когато кръвта на донора и реципиента принадлежи към една и съща група. Червените кръвни клетки могат да се използват и за трансфузия (те се отделят от плазмата), като в този случай са важни само аглутиногените. Червените кръвни клетки на човек от първа кръвна група могат да се преливат на всички, тъй като те не могат да въвеждат антиген и да провокират аглутинация. Следователно човек с първа кръвна група е универсален донор.
Червените кръвни клетки от втората група могат да се преливат на хора, които вече имат аглутиноген А в кръвта си – тоест с втора и четвърта група. Съответно червените кръвни клетки от третата група могат да се преливат на тези, които имат аглутиноген В в кръвта си; това са третата и четвъртата група.
Човек с кръвна група IV е универсален реципиент: той може да получи червени кръвни клетки от хора с всяка кръвна група, докато кръвта му може да се използва само за преливане на хора със същата кръвна група.
