Много хора възприемат хъркането като досадна, но безобидна характеристика на съня.
Въпреки това, зад този звук може да се крие сериозна заплаха за здравето.
Хъркането не винаги е просто „шумов ефект“ – то често сигнализира за проблеми, които могат да увредят сърцето, кръвоносните съдове и дори мозъка.
Хъркането се получава поради вибрации на меките тъкани на ларинкса по време на затруднено дишане по време на сън. В леки случаи това наистина не е опасно.
Но ако дишането е прекъснато за 10 секунди или повече (състояние, известно като апнея), тялото започва да страда от кислороден недостиг.
Мозъкът, усещайки заплаха, спешно „събужда“ човека, за да възстанови дишането. Такива микропробуждания могат да се повтарят стотици пъти през нощта, въпреки че самият човек не ги забелязва.
Постоянното кислородно гладуване и стресът, дължащи се на прекъснат сън, задействат верига от опасни процеси. Сърцето и кръвоносните съдове са първите, които са засегнати.
Ниските нива на кислород карат сърцето да работи по-усилено, което повишава кръвното налягане. С течение на времето това може да доведе до хипертония, аритмия и увеличава риска от инфаркт и инсулт.
Изследванията показват, че хората с тежко хъркане и сънна апнея са 2-3 пъти по-склонни да имат сърдечно-съдови заболявания, отколкото тези, които спят дълбоко.
Мозъкът също страда от ефектите на хъркането. Хроничната хипоксия уврежда невроните и нарушава паметта и концентрацията.
Хората със сънна апнея са по-склонни да изпитват сънливост през деня, раздразнителност и в дългосрочен план риск от развитие на деменция.
Освен това, нарушаването на фазите на дълбокия сън пречи на възстановяването на организма, отслабвайки имунната система и метаболитните процеси.
Пренебрегването на хъркането е опасно и защото причините му могат да бъдат свързани с други патологии. Например, затлъстяването, девиацията на септума или заболяването на щитовидната жлеза често причиняват стесняване на дихателните пътища.
Без лечение тези състояния прогресират, причинявайки допълнителни здравословни проблеми.
Какво да се направи? Първата стъпка е да посетите лекар, особено ако хъркането е съпроводено със спиране на дишането, сутрешно главоболие или постоянна умора.
Полисомнографията, изследване на съня, често се използва за диагностициране на апнея. В леки случаи, промените в начина на живот помагат: загуба на тегло, избягване на алкохол преди лягане, спане настрани.
В по-сериозни ситуации се използват специални устройства (например CPAP апарати) за подпомагане на дишането по време на сън.
Хъркането е нещо повече от просто неудобство за другите. Това е сигнал, който тялото дава в опит да предупреди за скрити заплахи.
Навременната диагноза и лечение ще помогнат за избягване на сериозни последици за сърцето, мозъка и качеството на живот като цяло. Не отмахвайте проблема – понякога тишината през нощта е по-важна, отколкото изглежда.
