Игнажден е на 20 декември, това е денят на новото начало – на прехода между старата и новата година, на родилните мъки на Богородица, на раждането на новото Слънце според стар мит, битуващ от времето преди християнството. Ден на светията Игнатий Богоносец, имен ден на носещите името му и производни на него, голям църковен и народен празник, с който започват коледните. За Игнажден се приготвя и обредна трапеза.
Значение на обредните трапези в живота на старите българи.
Обредните трапези са били неделима част от всеки голям празник. Традиционно те включват пити и хляб, като освен тях на масата се поставят и много други обредни ястия, съобразени с празника. Хлябът в християнската религия е тялото Христово и без него не се сяда на маста особено по празници. В началото на Коледно-новогодишните празници тук по стара традиция се замесват с песен различни обредни хлябове, пити, колаци.
Трапезата на Игнажден – какво да приготвите за празника
В някои краища на България срещу Игнажден домакините традиционно приготвяли първата кадена вечеря, на която присъствали задължително постни храни и сурово жито. Питките и обредния хляб са неразделна част от трапезата на Игнажден. Приготвя се в Северозападите части от страната игнатски хляб, от който трябвало след прекадяване да хапнат всички в дома за здраве и берекет. Какви други ястия за приготвим за трапезата на Игнажден, за да е здрава, сита, богата и плодородна годината? Какво друго освен питката – вкоренила се в традициите и обичаите ни, трябва задължително да присъства на масата?
Трапезата за Игнажден, подобно на всяка обредна трапеза за християнските и народните празници, е богата на ястия със символично значение. На нея задължително присъстват:
Колачета за всеки на празничната трапеза. Домакинята ги омесва и украсява с плетеница, чието значение като символ е свързано с обичта и разбирателството между мъжа и жената в семейството.
Постни ястия със зеленчуци, подобни на тези, които традиционно присъстват на обредната трапеза на Бъдни вечер – картофи, праз, зеле, но без боб, чието място на трапезата за Бъдни вечер е почетно, но не се приготвя за Игнажден, защото го свързват с градушката. Земята изхранвала семействата и децата им и те се страхували от ледените късове, изпратени от небето, застрашаващи поминъка им за годината, храната на масата. Вижте как да приготвите някои от обредните хлябове за масата тук;
На мястото на боба в обредната трапеза за деня на свети Игнатий Богоносец се поднася булгур.
Ошавът, който приготвяме за Бъдни вечер е и част от празничната трапеза с обредни ястия за Игнажден. Ако не харесвате вкуса му и го считате за отживелица, пробвайте да го опитате с ванилия, канела и ром – ще откриете тези аромати в магазините. Вкусът и ароматът на ошава, приготвен по този начин, са толкова приятни, че със сигурност ще се превърне в любима напитка, която ще си приготвяте дълго след зимните празници и пийвате с удоволствие.
За обредната трапеза се предвиждат орехи и мед, които имат огромно значение като символи сред поднасяните ястия – орехите са, за да са здрави всички, а медът е, за да е сладка годината.
Туршията – незаменима за всяка българска изба – също е част от трапезата на Игнажден. Само не пропускайте да я опитате, ако е от новата, за да се уверите, че е ферментирала и готова за масата.
Постни сармички – зелеви или лозови, пълнени с ориз и стафиди чушки са подходящо ястие за обредната трапеза. Дали ще ги приготвите с ориз, или с булгур, със зелеви листа , ли с лозов е по ваш избор.
По-смелите домакини могат да експериментират и с колачетата, обредните хлябове, царевичната питка и други тестени символи на празника, изкушаващи сетивата.
