Майка ми винаги ми се струваше човек с най-странни убеждения. Например, тя вярваше, че е невъзможно да бъдеш приятел с „разведените“, както ги наричаше, още по-малко да ги пуснеш в къщата. Тя беше на мнение, че не трябва да допускам приятелки да остават насаме с мъжа ми и ми разказваше за много случаи в които така се руши едно семейство. Кой обаче да слуша и да вярва…
Разбира се, не слушах – една приятелка прекара месец във възстановяване от развода си в нашия дом, помогнах на друга да уреди личния си живот – запознах я с шефа ми и скоро им предстоят хубави събития.
Една приятелка преживя тежък развод и аз я утеших, доколкото можах. Първите дни всичко беше наред, но след това започна нещо странно.
Мария започна, няма как да го кажем по друг начин, да се привързва към съпруга ми. Или ще каже комплимент, после ще го докосне небрежно, или ще се пошегува колко е красив – тя щяла да роди дете от него, същият къдрокос със сини очи.
Един ден тя нахлу в спалнята ни през нощта, практически гола, само с къса хавлия – настояваше, че е объркала стаите. Съпругът ми беше поласкан от всичко това, но мен ме ядоса. Опитите за разговор бяха посрещнати с умишлено неразбиране от страна на Мария: „Шегувам се, какво си помисли!“.
До края на периода в който живеехме под един покрив намразих приятелката си и след като тя каза на всичките си приятели, че съм ревнива параноичка, спрях да общувам с нея изобщо.
Ивайла, 34 години
