След като дядото на Алис почина, тя беше шокирана да научи, че е завещал всичко на братята й, въпреки че с нея бяха най-близки. Но след като посети стария хамбар, който ѝ бе оставен, Алис откри нещо, което завинаги щеше да промени нейния и живота на семейството ѝ.
Алис беше единствена дъщеря и имаше двама по-големи братя – Джейк и Аштън. Родителите им работеха на круизни кораби, което често налагаше да пътуват далеч от дома.
За да осигурят стабилност на децата си, родителите на Алис се споразумяха с нейния дядо, Бил, че когато са на работа, децата ще остават при него. Така Алис и братята й израснаха с дядо си, прекарвайки много време заедно.
Алис обожаваше дядо си и през годините помежду им се изгради силна връзка. Не бяха просто дядо и внучка, а истински приятели. Дори след като родителите на Алис се установиха на работа в страната и вече не пътуваха, Алис продължи редовно да посещава Бил.
Тя споделяше всичко с него, а той ѝ разказваше истории за приключенията и трудния, но щастлив живот, който бе водил. Алис пък му поверяваше мечтите си и всичко, което искаше да постигне.
За съжаление, дядото на Алис в крайна сметка почина. Това съкруши Алис и обърна целия ѝ свят. Загубата му промени всичко за нея.
Разбираше, че той беше доживял преклонна възраст, изживял бе пълноценен живот и си бе отишъл спокойно, но болката не ставаше по-лека. Дядо ѝ беше човек, на когото можеше да разчита – да се скара с него и да се посмее с него.
Скоро дойде времето да се разгледа завещанието на Бил. Той бе оставил почти всичко на внуците си, затова Алис, Джейк, Аштън и адвокатът Лорънс се събраха в кабинета му, за да чуят волята на дядо ѝ.
Джейк и Аштън нямаха търпение да научат какво ще получат, а докато адвокатът говореше, Алис отново се потопи в спомени. Тя преживяваше отново болката от раздялата, последните мигове, когато видя дядо си, и отчаянието при мисълта, че вече го няма.
— Алис, разбра ли какво казах току-що? — попита Лорънс, когато забеляза, че тя не го слуша.
— Какво? — сепна се Алис и се върна в реалността.
— Казах, че къщата отива при братята ти. На теб дядо ти оставя хамбара в старата му ферма. Всъщност самата ферма е била отнета, както знаете, но дядо ти е успял да запази хамбара като отделна собственост, затова сега е твой — обясни Лорънс.
— Уау, цял хамбар — подхвърли с насмешка Джейк, а Аштън се разсмя.
— Предлагам да видиш дали можеш да се разбереш с новите собственици на земята и да извлечеш поне нещо от цялата работа — добави Лорънс съчувствено.
— И това ли е? Останаха ти трохи, сестричке. Толкова за всички онези лета при дядо — каза Аштън, смеейки се с Джейк.
Сълзите напираха в очите на Алис. Тя взе нещата си и избяга оттам, докато Джейк се опитваше да я успокои, но напразно.
Алис не държеше толкова на наследството. Болеше я най-вече това, че всичко я караше да постави под въпрос близостта си с дядо ѝ. Братята ѝ дори не обичаха дядо си толкова, колкото тя. Той също знаеше, че финансово Алис е по-зле от двамата си братя. Надяваше се, че дядо й е взел това под внимание. Ако поне бе получила къщата, щеше да има покрив над главата си.
Къщата не беше в добро състояние, но ако братята й се заемеха да я ремонтират, можеше да изкарат пари. Алис обаче нямаше нищо особено, за което да се хване.
Тя преглътна обидата и си каза, че не бива да се оставя на материалните ценности да я повлияят. В крайна сметка, дядо й й бе дал толкова много обич и спомени приживе, че някакви имоти не можеха да се сравняват с това.
Алис обаче беше в трудно положение. Неотдавна бизнесът ѝ фалира по причини, независещи от нея, и тя отчаяно се нуждаеше от дом, където да живее без наем. Затова реши да поговори с братята си да я пуснат да поживее в къщата, докато отново се стабилизира финансово.
Срещна се с тях на обяд, но разговорът не вървеше добре.
— Какво ще кажете, момчета? Мога ли да поживея известно време в къщата, докато стъпя на крака? — попита предпазливо Алис.
— Не знам, сякаш искаш твърде много — отвърна Джейк.
— Защо не се установиш в хамбара? — засмя се Аштън и тупна брат си по ръката за „дай пет“.
— Това не е шега, наистина имам нужда от помощ! — настоя Алис.
— Добре де, стига майтапи. Ето какво можем да ти предложим. Ще те пуснем да живееш там… ако плащаш наем — обясни Аштън с безизразен тон.
— Наем? Тогава какъв е смисълът? — възкликна Алис.
— Ще ти дадем малка отстъпка. Все пак сме семейство — добави Джейк с фалшива добронамереност.
— Благодаря ви за нищо. Толкова за семейство — тросна се Алис и си тръгна.
— Или това, или хамбарът, Алис — подвикна Джейк след нея, докато братята отново се засмяха.
Алис окончателно разбра, че е сама. Уморена от мисли за финансовите си затруднения, реши да потърси утеха, като посети хамбара. От години не бе стъпвала там, а преди това беше любимото ѝ място с дядо ѝ.
Докато караше по стария път, водещ към някогашната ферма, Алис се учуди колко пусто и занемарено изглежда всичко. Някога тук имаше жива, плодородна ферма. Сега, подобно на дядо ѝ, от нея нямаше и следа.
Алис стигна до хамбара, който бе в окаяно състояние. Припомни си как едно време с дядо ѝ играеха на криеница и пречеха на работниците, но никой не се оплакваше, защото дядо ѝ беше шефът.
Усмихна се тъжно на тези мили спомени. Разбра, че именно това беше истинското „наследство“, което ѝ бе оставил дядо ѝ – любов, уроци и незаменими мигове заедно.
Като погледна нагоре към тавана, видя мястото, където дядо ѝ обичаше да се крие. Реши да се качи, макар и само за да си припомни сладките времена. Започна да се катери по старата стълба, но тя се счупи и Алис падна, свличайки част от горния етаж.
За щастие не се нарани, но докато разчистваше отломките, забеляза, че нещо е паднало от скривалището. Оказа се черна чанта. Тя я отвори и остана шокирана – вътре имаше пачки банкноти, а отгоре бележка:
„За моята скъпа Алис. Ако четеш това, значи ме намери отново. Никога не съм бил добър на криеница.
Оставям ти този хамбар, за да възродиш проваленото ми стопанство. Знам, че обичаше фермата и мен не заради ползите, а искрено. Това е твоят дом. Тези спестявания ще ти помогнат да откупиш земята и да възстановиш фермата. Вярвам, че можеш да го направиш.
С обич, Твоят дядо.“
Алис се разплака. Съжали, че бе допуснала съмнения. Но изпита огромна радост от шанса, който дядо ѝ ѝ бе оставил. Разбра, че той не си е отишъл напълно – иначе как да си обясни, че сякаш я бе подтикнал точно сега да дойде тук?
През следващите месеци Алис вложи всичките си усилия и спестените пари в това да изкупи обратно фермата, да се нанесе там и да възстанови стопанството. Заряза стария си бизнес и се посвети на земята. С времето упоритият труд се отплати – само година по-късно фермата отново работеше успешно и имаше добра печалба.
Братята ѝ, Джейк и Аштън, не бяха направили нищо със старата къща, която им се падна, и накрая успяха да я продадат за жълти стотинки. Кариерите им не вървяха, затова с все по-голямо неудобство решиха да се обърнат към Алис за помощ.
Тя, за разлика от тях, великодушно ги приюти, помогна им с пари и им подаде ръка в трудния момент. Така доказа, че дядо им беше избрал на кого да остави най-важното наследство: не само парите и земята, а силата на обичта, добротата и способността да прощаваш.
