Всеки пети на възраст от 40 до 59 години има спестявания. Обикновено това е човек с висше образование от областен център. Авторите на изследването обаче отчитат като тревожна тенденцията, че по-малко от 40% от спестяващите отделят само 10 на сто от приходите си за резерви.Поговорката, бели пари, за черни дни се потвърждава и от изследването. Най-много пестят за спешни случаи и инциденти, следват спястяващите за почивки и екскурзии. Трети са хората, които спестяват за автомобил. Най-предпочитаното място на българина да държи парите си остават банките. Над 61 на сто имат депозити. Остава и традицията да се инвестира в чужда валута
Наталия Делионова и съпругът й опитват да спестяват, но не успяват, защото всичко отива за трите им деца. Те са сред онези 78 на сто, които нямат заделени средства.
Така е завъртяно колелото, че всичко си ни стига от заплата до заплата и ако някой път нещо остане винаги се появява страничен фактор, който ще го изяде. Философски погледнато, не знам и дали е нужно човек да спестява или е необходимо да има едни стабилни доходи“, коментира пред БНТ Наталия Делионова.
Отговорът на макроиикономистите е, че според златната формула тя и съпругът й би трябвало да могат да спестяват до 10 на сто от доходите си.
„Почти всеки може да спестява, ако сте близо до средния доход в страната, просто трябва по-добре да си контролирате разходите. Ако ги следим може да се окаже, че значителна част от тях можем да съкратим“, обясни икономистът от ЕКИП Стоян Панчев.
Може на две групи да се раздели спестяващото население – част от него спестява ежемесечно, а друга част спестява при допълнителни приходи. Прави впечатление, че относително малък дял от средствата се заделят – от 10 до 20 процента. Хората с по-високи доходи могат да си позволят да спестяват повече, тъй като те са задоволили тези най-базови нужди. Но не винаги е въпрос на по-високи доходи, а и на финансова култура“, каза Димитра Воева от Изследователски център „Тренд“.
От данните става ясно и че само 6 на сто от българите спестяват дългосрочно. Ивайло Йорданов не попада сред тях. Той е регионален представител за Монтана на голяма търговска фирма, и също има три деца.
„Ако един месец не получа заплата – добре, но на по-следващия всичко приключва. Толкова спестявам. По принцип не е много редно да се спестяват свръх големи суми в банките. Защото инфлацията ги изяжда парите“, добавя Ивайло Йорданов.
Икономистите го потвърждават.
Това, че имаме пари в банките е хубаво нещо. Но негативната възвращаемост, която имаме, заради високата инфлация, реално погледнато, означава, че всяка изминала година ние ще имаме по-ниска покупателна способност и със същите пари ще можем да си купуваме по-малко“, коментира инвестиционния експерт Макс Баклаян, пишат от пловдив24.бг.
„Най-хубаво е тия пари да ги реинвестираш в нещо. Или да си купуваш жилище, или нови дрехи. Лошо е човек да се лишава“, добави Ивайло Йорданов.
Като Ивайло мислят 16 на сто от българите, които не са готови да се откажат от нищо, за да спестят. Тези, които все пак искат да заделят, изключат от разходите луксозните придобивки, храненето навън, спорта, екскурзии, дрехи и обувки.
