Ако към момента средната работна заплата в страната е някъде в диапазона от 2500 лв. до 2800 лв., то след 10 години членство в еврозоната тези числа ще са поне двойни, защото потенциалът на нашата икономика е огромен. Еврозоната ще го отключи. Това заяви по NOVA NEWS икономистът Преслав Райков. Той коментира голямото решение от тази седмица за приемането на България като 21-ви член на еврозоната от януари на следващата година.
Според Райков плюсовете от включването ни в еврозоната започват да се виждат дори преди реално това да се е случило и да е настъпил 1-ви януари 2026 г. Само три дни след взетото решение двете най-големи кредитни агенции в света – S&P и Fitch повишиха кредитния рейтинг на България в дългосрочен план до най-високото ниво за рейтинг от среден клас. Причината, записана изрично в докладите – членството на България в еврозоната.
Фискалният съвет: С членството в еврозоната България изпълни още един свой стратегически приоритет
„Аз мисля, че скоро ще влезем в „А“ отбора, защото потенциала на България е много голям. Какво значи за нас? По-добри условия за финансиране. Най-големият позитив е по-високо доверие сред всички инвеститори. Кредитния рейтинг е основен инструмент за финансовите инвестиции, рискът пред страната спада“.
Именно това е и големият плюс на еврозоната за нас, казва Преслав Райков – доверието. По думите му, еврозоната означава доверие и много шансове за страната ни. А тези шансове могат да ни доведат до икономически ръст от над 3,5% при очаквани в момента около 2,8%.
„Извървяхме много дълъг път, много хора подценяват това, което се постигна за тези почти 30 години. Но ако видим икономическите данни – и за растеж на икономиката, и за безработицата, и за БВП и за определени сектори, то ще видим, че икономиката расте, че се движим нагоре, че ставаме по-богати. Но все още имаме потенциал да продължим напред, защото нашата икономиката е много отворена“.
Дори и в еврозоната обаче – нищо не идва без да се положат усилия. Затова, според експерта, държавата има задачи пред себе си, които трябва да изпълни – най-вече да започне ударно изграждане на инфраструктура, която да поеме търговския потенциал на българския бизнес.
„Това са магистрали, морски портове, инвестиции по река Дунав. Държавата трябва да се върне там, където й е мястото – да създаде инфраструктура за бизнеса, който да може да търгува със света. Българският бизнес е доказал, че е предприемчив и че дори се справя добре в тежки времена“.
Според Райков и пред бизнеса има доста задачи. Около много от градовете ни има изоставени индустриални зони, зони, които могат да се използват за развиване на производство. Еврозоната е в помощ по този въпрос, защото предоставя достъп до по-лесно и по-евтино финансиране на бизнеса, който иска да развива тези зони.
„Когато капиталът забележи възможност за растеж, то той отива да го реализира. Редица сегменти в България са с огромен потенциал, а това може да стане само през капитал“.
Райков все пак предупреждава – еврозоната не може да бъде лечение за всичките ни проблеми. Като един такъв той дава съдебната система, която не успява да гарантира на инвеститорите защита за техните вложени пари. Според икономиста, в сектора не е нужна тотална реформа, а просто да започнем да спазваме писаните си закони. Ако и това условие бъде изпълнено, то положителните перспективи са налице.
„Медът няма да потече моментално, но аз мисля, че следващите пет-десет години икономическият модел в България рязко ще се подобри. Ние излизаме от модела на фиксираната икономика с валутен борд, която основно търсеше стабилност от кризите. Сега влизаме в друг модел на развитие, който изисква повече майсторство в управлението. Надявам се, че сме се научили“.
