Баща ми стана много заможен някъде през 90-те години. Оттогава живеем наистина добре. Имам собствена къща, апартаменти в други градове, още много недвижими имоти, яхта… От детството си нямах нужда от нищо, социалният ми кръг се състоеше от същите деца от богати семейства.
Когато влязох в университета, един мъж започна да проявява интерес към мен. Аз също го харесвах, но финансовото му състояние не устройваше семейството ми.
Тайно се срещахме, имаше искрени чувства. За съжаление баща ми не го одобри, той бе много по-достоен от другите, които се бореха за вниманието ми.
За съжаление не аз реших как ще се стече животът ми по-нататък. Баща ми винаги ме учеше, че пари трябва да отидат при пари.
Нямах куража да се опълча на семейството си и да се откажа от луксозния стандарт на живот, на който бях свикнала.
Беше страшно. Трябваше да прекратя връзката. Татко избра бъдещия ми съпруг от вътрешния кръг, намери ми интересна работа. След брака предстоя сливане на компании, семеен бизнес. В резултат на това съпругът ми изневери, понякога ме посяга и ме бие, постоянно скандали и никакво щастие.
10 години по-късно срещнах студентската си любов. Фирмата, която бе доставчик по един проект на нашата, се оказа негова.
Ето.. днес той има успешен бизнес. Всичко е постигнал сам от нулата, но кой да знае, че това можеше да се случи?
След 10 години тя среща студентската си любов на работа. Фирмата му се оказва доставчик по един проект.
Може би тласъкът за развитие беше нашата история на отношенията с него? Ако не искаше да докаже нещо на семейството ми, може би нямаше да постигне нищо или съдбата така бе предопредила за него?
И питам Ви днес.. какво бихте избрали – пари или любов?
Искрено ваша Йоанна
