Това криза ли е вече или още не?
На 38 години съм, не съм омъжена и нямам любим мъж. Аз съм богата, имам апартамент и работа, която не харесвам. И тук радост няма, всеки ден ходя в офиса като по задължение, но парите си заслужават. Болезнено е да гледам как служителите чакат уикенда, правят планове за ваканция със семействата си, млади момичета говорят за срещи, подаръци от момчета. Но аз нямам никого, дори котка (не обичам животни).
Майка ми се разведе с баща ми рано, баба ми овдовя от млада възраст. Винаги са казвали, че не е нужно да се жениш, че всички мъже са лоши и така нататък. Когато харесах момче в 10 клас, веднага казах на майка ми и баба ми, мислейки, че ще ми се зарадват. Баба каза: „Толкова е рано и неловко да мислиш за любов на твоята възраст.“ И майка ми каза, че трябва да се съсредоточа върху обучението си и да се запиша на курсове по английски.
Завърших университет, печеля добри пари, майка ми и баба ми оставиха тристаен апартамент (и двете починаха в една и съща година). Но щастие няма. Имах няколко романса през годините, но за кратки периоди и такива за по вечер, които са обещавали, че ще звъннат.. но никой не се обади.
Вярно, имаше един кандидат, който същата вечер каза, че е готов да се жени, когато разбра, че това е моят апартамент. Оказа се, че е новодошъл, разведен, работи като таксиметров шофьор и живее на квартира!
Опитах се да се срещна с хора в уебсайтове, но това също не доведе до нищо, а и се притеснявам някой на работа да не рзабере. Нямам прекомерни изисквания към мъжете, просто не искам да се занимавам с използвачи и такива, които биха били с мен само заради апартамента и финансовото ми положение. Нека не е богат, но трудолюбив и внимателен, нека просто да можем да водим приятни разговори, да има разбирателство и уют в този голям и празен към момента апартамент.
Наистина ли искам толкова много?
Ивайла
