Пам гледаше с недоверие как съпругът й Джеймс опакова вещите си в малка кошница. След автомобилна катастрофа, която я парализира преди пет години, Джеймс беше нейната непоколебима подкрепа. Сега той се изнасяше от общата им спалня, оставяйки я да се чувства изоставена. Джеймс я успокои: „Все още ще бъда тук, ако имаш нужда от мен“, обяснявайки, че просто иска повече място през нощта. Пам обаче се страхуваше да спи сама.
С течение на дните от новата стая на Джеймс се чуваха странни звуци — удари и дращене. Въображението на Пам се развихри, чудейки се дали Джеймс планира да я напусне или някой друг е замесен. Страховете й нараснаха, когато откри, че вратата му е заключена, което засили безпокойството й.
Една вечер тя не издържа повече и се изправи срещу него. Джеймс настоя: „Винаги съм спял неспокойно“ и обясни, че този ход няма за цел да я нарани. Все пак Пам не можеше да се отърси от съмненията си.
Решена да разкрие истината, Пам се запъти към стаята на Джеймс и я намери отключена. Вътре тя откри инструменти, кутии за боя и частично сглобени мебели. Джеймс разкри, че изгражда асансьорна система и мебели по поръчка, за да улесни живота й, възнамерявайки да я изненада на годишнината им.
Преизпълнена с емоции, Пам осъзна, че не е разбрала правилно. Тяхната любов, веднъж поставена под въпрос, беше по-силна от всякога. Когато Джеймс се върна в стаята им, Пам се усмихна, благодарна за неговите тихи прояви на любов.
