Работя като ръководител на проекти в софтуерна компания и напълно се наслаждавам на работата си. Тя ми осигурява достатъчно доходи, за да издържам малкото си семейство и да планираме семейни почивки.
Нашите две момчета, Лиъм и Джейк, са моето най-голямо вдъхновение. Лиъм, на 12 години, има любознателен ум и страст към науката. Междувременно Джейк, който е на 10, е нашият малък спортист, винаги готов за ново предизвикателство.
И след това е Кайл — съпругът ми от 15 години. Той е спокойствието в моята лудост, стабилната опора, която държи семейството ни заедно. Кайл работеше като оперативен мениджър в логистична компания, позиция, която го държеше зает, докато същевременно осигуряваше стабилност за нас.
Но всичко се промени един следобед. Кайл влезе през входната врата с папка в ръка и изражение на лицето си, сякаш беше видял призрак.
Лицето му беше бледо, устните му стиснати, докато поставяше папката на масата.
— Лора — започна той с треперещ глас, — имам мускулна дистрофия.
Мускулна дистрофия. Думите отекнаха в съзнанието ми, карайки стомаха ми да се свие от страх и несигурност.
— Много съжалявам — прошепна той, избягвайки погледа ми. — Не исках да ти казвам така, но… трябва да започна лечение. Мисля, че ще трябва да отменим пътуването с момчетата. Мразя да им причинявам това, но…
Хванах ръката му здраво и го погледнах в очите. — Аз съм твоята съпруга. Ще преминем през това заедно.
Той кимна едва доловимо, но видях болката и вината в очите му. — Ще ни трябват повече пари — промърморих, гледайки към тавана, докато умът ми вече търсеше решения.
— Мога да се справя — казах твърдо, обръщайки се към него с решителност. — Ще си намеря работа на непълен работен ден след работа. Ще намалим разходите. Ти ще напуснеш работата си и ще се съсредоточиш върху здравето си.
На следващия ден отидох до кварталния ресторант и си намерих работа да чистя маси вечер. След като приключвах деня си в софтуерната компания, отивах направо там, за да работя допълнително. Това беше изтощително, но знаех, че правя всичко необходимо за семейството си.
Дадох почти всички пари, които изкарвах, на Кайл за лечението му. И виждах промяната в него. Изглеждаше по-щастлив, по-спокоен, сякаш тежестта на света постепенно се вдигаше от раменете му.
Рутината ми стана втора природа: работа през целия ден, чистене на маси вечер и лягане изтощена. Бях уморена до краен предел, но всяка усмивка на Кайл или простото „Благодаря ти за всичко, Лора“ правеха усилията ми напълно оправдани.
— Най-добре е да отида сам — казваше той често, когато ставаше дума за посещенията му за лечение. — Не искам да пропуснеш работа заради това.
Никога не съм го поставяла под въпрос. Доверявах му се напълно. Той беше моят съпруг, моят партньор. Но тогава една вечер нещо наруши тази рутина.
Докато вървях към ресторанта, до мен мина бял джип. Прозорецът леко се спусна и за миг зърнах жена със зашеметяваща външност — носеше тъмни очила и косата ѝ беше спретнато прибрана. Този момент ме накара да се замисля. Имаше нещо странно в това, което видях, но не можех да определя какво точно.
Тя свали слънчевите си очила, разкривайки остри, пронизващи очи.
— Кайл вашият съпруг ли е? — попита тя с многозначителен тон.
Жената леко наклони глава, а на устните ѝ се появи загадъчна усмивка.
— О, той е повече от добре. Но наистина трябва да проверите къде ходи за своите „лечения“. И докато го правите, вижте банковите му извлечения.
Думите ѝ ме зашеметиха. За какво можеше да става въпрос? Защо случайна жена би казала това? И откъде тя познава Кайл?
По време на разходката до ресторанта мислите ми бяха хаотични. Съмненията започнаха да се прокрадват в съзнанието ми, но все още не исках да повярвам. На следващата сутрин Кайл опакова обичайната си чанта и ме целуна по бузата, преди да излезе.
— Ще се върна около три — каза той спокойно. — Днес имам две процедури. Другата е вечерта.
Гледах го как излиза, но този път не можех да пренебрегна онова чувство на несигурност, което ме глождеше отвътре.
Когато той си тръгна, отидох направо при лаптопа му.
Ръцете ми трепереха, докато влизах във финансовото му приложение. Сърцето ми се сви, когато видях истината: нямаше извършени плащания към лечебни заведения. Никакви болнични разходи. Никакви лекарски такси. Нищо.
Седях там, втренчена в екрана, опитвайки се да осмисля какво означава това. Всичките ми съмнения и онзи странен разговор с жената започнаха да придобиват смисъл.
Вместо разходи за лечение, забелязах сметки от скъпи ресторанти, членства в голф клубове, покупки на дрехи от висок клас и дори такса за уикенд бягство до дестинация, за която никога не бях чувала.
По-късно същата вечер реших да го проследя, когато тръгна за поредната си „специална сесия“. Той спря пред малък бар в центъра — място, където хората се събират да се отпуснат. Вътре го видях с приятели, които се смееха шумно и безгрижно. Сърцето ми се разби.
— И тя все още ти дава пари? — попита един от тях, поклащайки глава невярващо.
— Тя дори си намери работа на непълен работен ден, за да съм осигурен — отвърна Кайл с усмивка. — Да си женен за толкова лековерен човек си има своите предимства.
Думите му ме удариха като нож. Когато излязох от бара, забелязах същия бял джип отпред. Жената от предишния ден свали прозореца си и ме погледна със съчувствие.
— Съжалявам, че трябваше да разбереш по този начин — каза тя тихо. — Приятелят ми е един от неговите приятели. Когато чух какво правят… не можех да мълча. Заслужаваше да знаеш.
На следващата сутрин предприех действия. Обадих се в офиса на Кайл и ги информирах, че е достатъчно добре, за да се върне на работа. След това замразих общите ни сметки в банката. С останалите средства изплатих ипотеката ни и открих нова сметка само на мое име.
Когато приключих, изпратих съобщение на Кайл:
„Кайл, лекувай суетата и жестокостта си — това е истинската ти болест. Не си прави труда да се прибираш.“
След това опаковах вещите си, смених ключалката на входната врата и взех момчетата със себе си в дома на родителите ми. Не исках никога повече да виждам лицето на Кайл.
Подадох молба за развод и сега чакам тя да бъде финализирана. Това ще бъде краят на връзката ми с мъж, който ме предаде по начин, който никога не бих могла да си представя.
