Здравейте, мила редакция.
Искам да споделя своята история, която за мнозина ще изгледа нетипична и нетрадиционна, но така се случи. След като с Мартин се оженихме се преместихме в моя апартамент, а неговия дадохме под наем. Хубавото при нас бе, че и двамата бяхме имотно подсигурени преди брака. За съжаление нямахме късмет с наемателите – непрестанно се сменяха, оставяха поразии след себе си, апартаментът бе и редовно празен. Точно в един от тези моменти се скарахме много силно. Няма комин без дим, казват по-възрастните хора.
Именно в този момент Мартин си събра вещите, опакова ги и отиде да си живее в тях, в празния апартамент. Това продължи седмица. После се оправихме пак заживяхме заедно създадохме и прекрасен син, но оттук нещата се промениха.
Всеки път дори и при най-малкия скандал, той си опаковаше вещите и се връщаше у тях си, кога за уикенда, кога за няколко дни. Детето беше малко и за да не го тревожа споделях, че татко му е в командировка.
Може да звучи странно, но след известно време свикнах с този ненормален режим и осъзнах че ми харесва Мартин да е малко далеч от мен. Обичам го, но в ежедневието направо не е за понасяне – ляга късно, обича да пуши през прозореца, похапва мазни закуски и пържено, което после се усеща като аромат из апартамента.
Няма навик да чисти след себе си, разхвърля си чорапите.
По-късно Мартин беше командирован в друг град за половин година, на 6 часа път с влак. Синът ни тъкмо бе станал ученик и решихме, че няма да го притесняваме и да го местим, затова Марти отиде сам. През почивни дни и празници отскачахме при него или той си идваше.
Тази половин година бе супер рестарт в нашия семеен живот – минимум ежедневни разногласия, комуникацията бе много по-богата, влюбихме се отново. Успяхме да си липсваме и никой не стоеше на телефона си, гледахме филми, разхождахме се, почувствах се много обичана и влюбена.
Сега живеем в различни апартаменти, като разбира се си имаме пълно доверие и връзката ни е по-силна и сме щастливи.
Искрено ваша Лилия
