Изповед на една млада, хлътнала до ушите жена
Влюбена съм в човек, който е по-голям от мен с над 20 години. Не знам на кой свят се намирам.
Също така той е женен с две деца. Едната му дъщеря е една година по-голяма от мен.
Всичко започна като на шега, това беше една закачка от негова страна, на която аз отвърнах. Но след първата ни среща и двамата разбрахме, че се привличаме ужасно много и не можем да се разделим. А почти не се познавахме. Още на първата среща той искаше да ме целуне, но аз тогава се чувствах много странно и не знаех как да реагирам.
Не знаех дали да се отдам на желанието и страстта, която усещах с него или не. Привличахме се ужасно много. Започнахме да излизаме всеки ден, ходихме на различни места. Изкарвахме си невероятно. Нямаше никакви проблеми. Чувствахме се добре заедно, щастливи, обсипани с любов. Имахме си доверие, разбирахме се, обичахме еднакви неща – като се има предвид от най-елементарните неща – ядене, пиене, музика, просто всичките ни интереси се покриваха. И най-интересното беше, че аз не усещах разликата в годините, нито пък той, защото той не се държи като останалите мъже на неговата възраст.
Не е сухар или остарял и сбръчка, побелял и т.н. Един невероятен човек, който обичам ужасно много. Който ме кара да се чувствам различна, обичана, уникална, невероятна и щастлива. Не само аз се влюбих в него, той също. И до сега не е обичал така както мен, защото аз съм различна и го предупредих : „обичам силно и ако се влюбиш в мен ще е за цял живот“. Той не повярва.
Чувствата станаха ужасно силни и привличането все повече и повече, с всеки изминал ден. Желаехме се все повече, полудяхме от любов. Мина един месец от както беше започнало всичко. И той реши, че не трябва да се занимава повече с мен. Но въпреки това продължихме да се виждаме, целуваме, прегръщаме. Но спряхме да правим секс, което за мен не е проблем, защото само като го видя и си личи колко много ме харесва и желае.
Продължихме така три седмици, той всеки път ми казва, че това което правим не е редно. Аз напълно съм съгласна с него. Не можем да се отлепим един от друг. Когато се видим забравяме за всички пречки и се отдаваме на любовта си. Не знам какво да правя.
Дали да продължава всичко това или да кажем край. Досега много пъти сме казвали, че повече няма да се чуваме, виждаме, за да не стане още по-сериозно, но въпреки това на следващия ден пак се чуваме и виждаме. Аз за нищо не съжалявам, но той не иска да води двойствен живот, но въпреки това като ме погледне иска да е с мен. Аз му давам всичко, от което се нуждае, но не мога да бъда с него истински, винаги има пречки и ще има. Не можем да сме като нормалните хора.
За това искам съвет от вас. Какво да правя? Как да постъпя? Ако някой се е сблъсквал със същия проблем и може да ми даде съвет ще съм щастлива.
Искам да се оженим, а той не иска да се разведе. Но не обича жена си, а мен. Сигурна съм.
