Със сигурност всеки е виждал поне веднъж евреин със странни черни „кубчета“ на главата.
Съвсем очевидно е, че мистериозното приспособление има някакво свещено религиозно значение. Едва ли обаче хората, които са далеч от юдаизма, са запознати с всевъзможните тънкости на носенето на странния предмет и особеностите на неговата конструкция. Затова нека се опитаме да разберем какво представлява това нещо и защо е необходимо.
Реално погледнато, мистериозните „кубчета“ с черен цвят на главата не се носят от евреи, а от юдеи.
Това е важно да се запомни, тъй като не всички евреи са юдеи и не всички юдеи са евреи. Черното нещо, вързано на челото, по същество е амулет за сигурност и елемент от молитвените одежди. В контекста на юдаизма амулетите за сигурност обикновено се наричат с думата „тефилин“ от еврейското „тефила“. По-рядко за обозначаване на еврейските амулети се използва гръцката дума „филактерия“. Всеки еврейски тефилин се състои от чифт кутийки и чифт каишки – дълга и къса.
Кутиите за тефилин (на иврит „батим“ – къща) се изработват от кожата на кошерни (разрешени) животни.
Най-често за направата на „батим“ се използват кожи от кози или бикове. След залепването кожената кутия се боядисва в черно. И двете кутии за тефилин са кухи отвътре и се затварят с кожен капак. За съдържанието на кутиите за молитви има много митове (на някои места вулгарни и неприлични) с откровено антисемитски характер. Всъщност вътре в кутиите няма нищо „такова“. Всъщност кутиите съдържат малки свитъци, на които са написани стиховете от Тората (молитвите). В различните течения на юдаизма и в различните общности за попълване на тефилин могат да се използват свитъци с различни молитви. Редът, в който свитъците се поставят в кутията, също може да е различен. Най-често обаче една от кутийките съдържа стиха „Шема Израел“ („Слушай, Израилю“), който разказва за освобождаването на евреите от египетско робство (легендата за Изхода).
И двете кутии батим се завързват около тялото на евреина с ремъци, също изработени от кошерни материали.
Еврейските свещени текстове не регламентират по никакъв начин правилата за носене на тефилин. Въпреки това през вековете на еврейската история се е развила определена практика, а с нея и традиция. Днес тефилините обикновено се връзват на главата и на ръката. По традиция първият амулет се закрепва на главата на нивото на косата между очите на молещия се. Вторият амулет обикновено се връзва на ръката, най-често в областта на бицепса. Поставянето на кутийка на главата обикновено е лишено от всякакви трикове. Съвсем друг е въпросът – връзването на батима на ръката. За това няма строги правила, но повечето евреи увиват три пъти рамото, седем пъти предмишницата и след това прекарват каишката през пръстите и дланта още три пъти. Също така е прието кутията, завързана на ръката, да бъде на нивото на сърцето и леко наклонена към гърдите на молещия се.
За юдеите тефилинът е задължителен за носене по време на шашарит (сутрешна служба, молитва) през всеки ден от седмицата с изключение на седмия ден от седмицата – шабат.
Също така не е прието да се носят тефилини на празници. Не е необходимо да се връзват тефилин по време на дневната служба, с изключение на деня на разрушаването на Първия и Втория храм в Йерусалим. Този ден се смята за „черен“ сред юдеите, един вид религиозен „национален“ траур. Някои еврейски общности може да имат допълнителни традиции по отношение на практиката на носене на молитвени амулети. Например тефилинът може да се връзва по време на обрязването на сина. Някои категории евреи могат да носят филактори почти през целия ден, най-често равините.
За юдеите тефилинът има дълбоко свещено значение.
Обикновено се смята, че амулетът, завързан на главата, помага на евреина да насочи мислите си към Бога. Съответно амулетът, вързан на ръката, трябва да помага на вярващия да насочва действията си към Бога. В повечето традиционни еврейски общности само мъжете трябва и могат да носят кутии по време на молитва. В еврейското общество обаче има и много „либерални“ общности, в които на момичетата е позволено да връзват тефилин. Евреите започват да носят молитвени одежди от 13-годишна възраст.
