Когато за съпрузите действа режим на общност и единият купи имот с пари от собствения си влог, имотът е съпружеска имуществена общност, макар влоговете да се водят лична собственост на титуляра. Това прие Гражданската колегия на Върховния касационен съд (ВКС) в ново тълкувателно решение, пише специализираният сайт lex.bg.
Тежестта да докаже, че придобитото е лично негова собственост е на съпруга, от чийто влог е платено. Той трябва да установи, че парите в сметката са от трансформирано негово лично имущество – вещни права, придобити преди брака, както и получени по наследство и по дарение, или да обори презумпцията за принос на другия съпруг.
Гражданската колегия прие това виждане, въпреки че паричните влогове са лични на титуляра на сметката, като стъпи на обсъжданията в Народното събрание на актуалните редакции на разпоредбите на чл. 21, чл. 22 и чл. 23 от Семейния кодекс, от които извлича волята на законодателя.
Диспозитивът на прието тълкувателното решение гласи:
„Когато недвижим имот, придобит по време на брака при действието на Семейния кодекс от 2009 г., е заплатен със средства от влог на единия съпруг при приложим за имуществените отношения между съпрузите режим по чл. 18, ал. 1, т. 1 СК, счита се, че имотът е съпружеска имуществена общност, освен ако бъде установено, че е лично имущество.
При спор за собствеността съпругът-титуляр на влога носи тежестта на доказване относно фактите, установяващи придобиване чрез трансформация на лично имущество по чл. 22, ал. 1 СК или фактите, оборващи презумпцията по чл. 21, ал. 3 СК“.
В мотивите на тълкувателното решение ВКС отговаря и на поставения от Висшия адвокатски съвет въпрос за това дали е допустима трансформация на други имуществени права, лично притежание на единия съпруг, извън посочените в чл. 22 от Семейния кодекс.
Адвокатурата го постави, заради различния прочит на съдиите на чл. 23, ал. 1 СК, която гласи: „Лични са вещните права, придобити по време на брака изцяло с лично имущество“.
„Според буквалния прочит на нормата трансформацията на лично имущество се допуска във всички случаи – за всяко имуществено субективно право, което е индивидуално притежание. Подобно тълкуване обаче би имало за последица изпразване от съдържание на съпружеската имуществена общност, която би останала с изключително ограничено приложно поле“, заяви днес ВКС.
И посочи, че не това е била целта на законодателя. ВКС цитира мотивите към проекта за промените в Семейния кодекс от 2010 г., в които се заявява: „…ако се преобразуват правата, придобити по време на брака (предимно трудови възнаграждения и други вземания на съпрузите), ще се окаже, че всичко, което някой от съпрузите купи с тези свои доходи, ще е негово лично имущество. Следователно нищо не остава в съпружеската имуществена общност и това налага промяната в разпоредбата“.
Според върховните съдии волята на законодателя е да се ограничи възможността за трансформиране на лично имущество, като преобразуването не се допуска за всякакво лично имущество на съпрузите. „По тази причина, макар паричните влогове да са лични на съпруга-титуляр, плащането на цената за придобиването на вещно право със средства от паричен влог не е достатъчно, за да се формира извод за доказана трансформация по чл. 23 СК. Такава би била налице, ако постъпленията по влога са формирани в резултат от осребряването на имущество, за което законът допуска преобразуване“, заявява ВКС.
В тълкувателното решение се посочва, че на влог обичайно се съхраняват както средства, които са типична проявна форма на материалния принос на съпруга – доходи от заплата или от упражняване на свободна професия, занаят или търговска дейност, приходи от продажбата на общо имущество, но също и средствата, получени от продажбата на лично имущество по чл. 22, ал. 1 СК.
„Само влагането на последните ще има за последица осъществена трансформация по чл. 23 СК, защото характерът на собствеността върху вещите е функция на средствата, чрез които са придобити“, категорични са върховните съдии.
В решението си те посочват, че на трансформация подлежат първо вещните права, придобити преди брака, защото изначално е невъзможно другият съпруг да има принос в придобиването им. Това изцяло важи и за другите имуществени права, придобити преди брака, поради което и те са годно средство за трансформация по чл. 23 СК.
„Основанието за изключването на вещните права, придобити по наследство (включително при частно завещателно разпореждане) или по дарение, от обхвата на СИО е строго личният характер на придобиването при отсъствието на задължение за насрещна престация от наследника и надарения. Възможни са и други източници на средства със сходен характер (без изброяването да е изчерпателно такива например са средствата, придобити като награди, печалби от лотария, обезщетения за неимуществени вреди в резултат от претърпяно непозволено увреждане и други съобразно специфичните обстоятелства по конкретните правни спорове), по отношение на които също следва да се признае възможността да послужат за придобиване на вещни права извън обхвата на СИО“, пише ВКС.
Що се отнася до имуществата, посочени по чл. 22, ал. 2 и ал. 3 СК, в тълкувателното решение се заявява: „…когато възмездно придобитите вещи и вещни права с реализирани средства от вещи за упражняване на професия или със средства от търговска дейност нямат предназначението, посочено в чл. 22, ал. 2 и ал. 3 СК, те не са лично имущество на титуляря“.
