Статистиката е безмилостна: лъжат ви и много хора го правят през цялото време.
Но как можете да избегнете да станете жертва на измама?
Съществува парадоксален ключ за разпознаване на лъжите, който често се пренебрегва.
Не става въпрос за избягване на зрителен контакт или нервни жестове (това са митове!).
Основният парадокс на лъжата: за да лъжете убедително, трябва да работите усилено.
Истината тече лесно, докато лъжите изискват усилия – умствени и емоционални.
Именно тази „трудност“ е това, което трябва да разгледаме.
Обърнете внимание на речевите модели: искреният човек разказва историята директно. Той може да прескача, да пояснява, но общата нишка е ясна.
Лъжецът често вплита ненужни, излишни подробности в историята си.
Защо? За да изглежда историята по-„реалистична“ и да се спечели време за обмислянето ѝ.
Той описва времето в деня на събитията, цвета на стените, какво е ял за закуска – всичко, което няма пряка връзка със същността.
Това е първият признак на „трудност“.
Вторият речев маркер е формалността на езика. Искреният човек говори естествено, използва местоименията „аз“, „ние“, „той“.
Лъжецът може да се дистанцира от лъжата, като използва по-откъснати или формални конструкции: „Беше решено…“, „Известно е, че…“, като избягва директното „Аз го направих“.
Той сякаш се освобождава от отговорност за думите си. Третата парадоксална черта е неестествената гладкост.
Една истинна история може да има паузи, резерви („Чакай, не, първо беше това…“) и емоционални изблици.
Една изпипана, сценаризирана история, разказана безпроблемно от началото до края, е подозрителна.
Това е резултатът от репетицията: истинската памет работи по различен начин.
Четвъртата „трудност“ е реакцията на прости уточняващи въпроси. Попитайте: „Какво се случи точно преди това?“ или „Кой друг видя това?“
Искреният човек или ще си спомни, или честно ще каже „Не си спомням“.
Лъжецът може да прояви раздразнение („Защо ти е нужно това?“), да се впусне в дълги обяснения или внезапно да си „спомни“ нови, нелогични подробности.
Историята му започва да се разпада. Не търсете класически „разкази за лъжи“, като например чесането по носа.
Търсете усилие, неестествени детайли, формалност, откъснатост, прекомерна гладкост или раздразнение при изясняване.
Този парадокс – „трудът“ на лъжите – е вашият основен съюзник в търсенето на истината. Доверявайте се, но внимавайте за речта. Трудността издава измамата.












