Разпадането на връзка или брак, дори когато всичко между партньорите вече е било наред, удря психиката не по-лошо от физическа травма. Особено ако говорим за неуспешен брак, токсични връзки или раздяла след изневяра. Все едно си тръгнал, но болката остава.
Какво е травма във връзката?
В психотерапията това се нарича „травма на привързаността“ или посттравматично разпадане. Човек, който е бил в емоционално нестабилна, насилствена или опасна връзка дълго време, често излиза от нея със:
намалено чувство за ценност
постоянна тревожност
страх от изоставяне
физиологични симптоми: апатия, безсъние, спазми, паника Това не е просто „разочарование в любовта“, това е истински психоемоционален срив. И при мнозина той продължава с месеци или дори години.
Колко дълго трае болката след раздяла?
Средно – от 3 до 12 месеца, но това е при условие, че човекът не потиска чувствата си , получава подкрепа, има възможност да изрази болката си конструктивно (да плаче, да говори, да пише, да скърби).
Колко дълго трае? Много е индивидуално. Но определено не отшумява от само себе си, ако не правите нищо.
Ако чувствата се игнорират или потискат , травмата може да продължи години и да се развие в хронично състояние на умора или тревожно разстройство. Като алтернатива, тя може да се повтори при опит за изграждане на нова връзка.
„Накратко, травмата може да продължи толкова дълго, колкото я носите в себе си. Някои хора живеят нов живот след месец. А някои хора „предъвкват“ негодувание, болка, чувство за предателство или унижение с години.“
Дори има такъв термин – емоционалният „послевкус“ на една връзка.
И ако „послевкусът“ е горчив, тогава:
Няма доверие от дълго време
Човекът избягва нови познанства
Постоянно сравнява нови партньори с „бившия идеал“ или обратното – с „бившето чудовище“
Появява се страх от повторение на сценария
Как да се отървем от това нараняване
Да призная, че наистина е било нараняване, а не просто „дреболия, аз съм силен – мога да се справя сам“.
Ако е имало предателство, обезценяване, емоционално насилие – това е травматично преживяване. Няма срам да го наречем с правилните думи и да работим с такава травма като физическа.
Не се впускайте веднага в нова връзка, защото това не е лек, а упойка.
Много често именно затова започват повтарящи се травматични истории. Първо е необходимо истинско възстановяване.
Позволете си да бъдете ядосани, тъжни, да плачете – преживейте го, а не го крийте под килима
Водете си дневник, записвайте какво ви боли, как ви боли, помнете всичко, което ви е наранило. Говорете – с психолог, треньор, близки приятели. Това помага да изпуснете болката навън, а не да я държите вътре.
Разберете какво точно боли – предателство, унижение, разочарование, страх, че „нещо не е наред с мен“.
Представете си, че не сте жертва, а сте човек, който е оцелял и прави нови избори. Това може да звучи банално, но трикът е да не се зацикляте в сценария „Бях съкрушен“. Вашият сценарий сега е „Сега знам по-добре.
Разберете, че не сте обречени. Хората се възстановяват от много по-големи загуби. Връзките не са смъртна присъда.
Човешката психика не работи според логиката, а според навика. Ако една токсична връзка продължи дълго време, мозъкът започва да я възприема като „норма“. Следователно, определени неща могат да останат дълго време след раздялата. Изцелението не е, когато забравиш всичко и продължиш напред, а когато можеш да започнеш ново и безопасно преживяване.
