Бяла престилка, звукът от стъпки в коридора, студен стетоскоп върху кожата – за много деца посещението в клиниката се превръща в малка, но съвсем реална трагедия.
Сълзи, писъци, опити да се скриеш зад мама – тази картина звучи ли ти познато?
Този страх не е прищявка, а напълно разбираема реакция на малък човек към неразбираемия и често плашещ свят на медицината.
Защо се случва това? Първата и основна причина е неизвестното. Лекарският кабинет е странно пространство, изпълнено със странни предмети, миризми (антисептици, лекарства) и звуци.
Детето не разбира какво го очаква, защо са необходими всички тези инструменти. Въображението му може да нарисува най-страшните картини, особено ако опитът от общуването с лекари е все още малък. Очакването на непознатото е най-силният стрес.
Втората сериозна причина е страхът от болка. Дори и да е само преглед, бебето може вече да очаква, че ще го боли.
Това очакване се подхранва от минали преживявания (инжекции, ваксинации, неприятни процедури) или просто от истории на други деца, понякога дори от неволни фрази от възрастни като „Не се страхувай, няма да боли“ (което автоматично подсказва болка!).
Всяко докосване от лекар, особено ако е неочаквано или грубо, може да предизвика паника.
Третият фактор е страхът от раздяла с родителя. Това е особено очевидно, когато детето бъде помолено да легне на дивана или отведено в друга стая (например за ваксинация или вземане на кръв). Детето се чувства изоставено и беззащитно в момента, когато особено се нуждае от подкрепата на най-близкия човек.
Четвъртият момент е негативният опит.
Един силен страх по време на болезнена процедура или при среща с недружелюбен здравен работник може да формира постоянен страх от всички хора в бели престилки за дълго време, а понякога и завинаги. Децата помнят много добре такива моменти.
Какво трябва да направят родителите? Важно е да подготвите детето предварително. Обяснете с прости думи къде отивате и защо. Бъдете честни, че *може* да е малко неприятно (ако е така), но се съсредоточете върху резултата („да оздравее по-бързо“, „да избегне разболяване“).
Играйте си на „доктор“ у дома – това ще премахне мистерията от инструментите. Изберете време за посещение, когато детето е поспало достатъчно и е добре нахранено. Бъдете близо, дръжте го за ръка, говорете със спокоен глас. Вашето спокойствие и увереност са най-добрата опора.
Не лъжете, че „абсолютно нищо няма да се случи“, ако се налага да поставите ваксина. Похвалата и малкото насърчение след посещението също вършат чудесна работа.
Не забравяйте, че страхът на децата от лекаря е нормален. Вашата задача не е да го осмивате, а да разберете причините, да бъдете търпеливи и да помогнете на детето да се справи.
С разбиране и подкрепа, дори най-плахото дете постепенно ще се научи да възприема посещенията при лекар по-спокойно.
