Артериалното налягане е важен показел на цялостното състояние на човешкия организъм. С годините то търпи тенденция към трайно покачаване и развитие на артериална хипертония при голяма част от пациентите. Една част от пациентите остават с ниско артериално налягане за цял живот. В патофизиологията на хипертонията участват много механизми – активиране на ренин-ангиотензин алдостероновата система, свръхактивиране на симпатикусовата нервна система, хиперволемия.
Последиците от това ензимно модулиране се крият предимно в покачване на периферното съдово съпротивление или обемно претоварване на организма и в крайна сметка развитие на артериална хипертония. Артериалната хипотония, от своя страна, е по-рядък медицински проблем. В някои случаи ниските стойности на артериалното налягане могат да алармират за сериозен здравословен проблем и интерпретирането на ниските стойности на артериалното налягане винаги трябва да се прави в контекста на оплакванията на пациента.
Стойности на артериалното налягане под 90/60 mmHg се дефинират като артерилна хипотония. Стойности на артериалното налягане между 110/70 и 130/80 mmHg се приемат за нормални. Причините за поддържане на ниски стойности на артериалното налягане могат да бъдат различни.
Най-честата причина за артериална хипотония е хиповолемията. Дехидратацията може да настъпи или поради недостатъчен прием на течности или поради прекомерната им загуба в хода на различни болестни процеси. Инфекциите и общата интоксикация са най-честите причини за настъпване на дехидратация на организма.
Освен това прекомерната дехидратация на организма в хода на профузмо повръщане или загуба на течности при полиурия може да доведе до хиповолемия и поддържане на ниски стойности на артериалното налягане. В тези случаи правилната оценка и лечение на общото състояние, съпроводено с адекватна рехидратация може да спомогне за излиане от това състояние.
Ортостатичната хипотония се характеризира с внезапно спадане на кръвното налягане, което настъпва при изправяне от седнало или легнало положение. Това състояние се диагностицира клинично, когато систолното артериално налягане се понижи с най-малко 20 mm Hg или диастолното налягане с 10 mm Hg в рамките на 3 минути след изправен стоеж.
Внезапното спадане на кръвното налягане обикновено се причинява от недостатъчност на автономната нервна система, лезии на централната или периферната нервна система, сърдечна дисфункция, хиповолемични състояния или нежелани лекарствени ефекти, обичайно при прием на антихипертензивни медикаменти.
При изправяне от легнало положение приблизително 300 до 800 мл кръв се пренасочва към долните крайници поради гравитационните сили, тъй като венозният капацитет в долните крайници е значителен. Това преразпределение на кръвта води до намалено венозно връщане на кръв към сърцето и последващо намаляване на сърдечния дебит и рязко спадане на артериалното налягане по механизма на Франк-Старлинг.
Човешкото тяло обикновено компенсира тази реакция чрез повишен симпатиков тонус, който свива артериолите и венозните спланхникусови съдове, реакция известна като барорецепторен рефлекс. Това осигурява поддържане на адекватни стойности на артериалното налягане, въпреки редуцирания сърдечен дебит. Състоянието на ортостатична хипотония е свързано с висок риск от заболеваемост и смъртност, главно поради честите падания и травми които налагат чест прием на пациентите в лечебно заведение.
Подобен е патофизиологичният механизъм на постпрандиалната хипотония. Класическата дефиниция на състоянието се определя като понижение на систолното артериално налягане с ≥20 mm Hg или понижение под 90 mm Hg от налягане от ≥100 mm Hg в рамките на 2 часа след нахранване.
Представлява чест проблем в гериатричната поппулация, като неразпозната причина за синкоп при тези пациенти, пишат от фокус.бг.
Патофизиологичният механиъм не е напълно изяснен, но се предполага, че основна роля играе намаленият симпатикусов тонус при тези пациенти. Проучванията насочват, че постпрандиалната хипотония изглежда е резултат от неадекватна компенсация на нормалното физиологично понижение на кръвното налягане след нахранване, а не от неправилно количествено разпределение на кръвта към спланхникусовите съдове.
Някои остри съсречно-съдови заболявания могат да протекат с рязко понижаване на артериалното налягане. Правилното им разпознаване изисква незабавно лечение и разрешаване на острия проблем. Острите коронарни синдроми, остър миокарден инфаркт може да протече със срив в стойностите на артериалното налягане, което е показател за кардиогенен шок и застрашава непосредствено живота на пациента.
Освен това острото намаляване на артериалното налягане, непосредствено след хипертензивна реакция трябва да събуди съмнение за остър аортен синдром. Острата белодробна емболия, със значително обременяване на дясната половина на сърцето, може да доведе до рязко понижане на стойностите на артериалното налягане поради влошено пъпнене на лявата половина на сърцето.
Големите перикардни изливи, които притискат сърцето и пречат на нормалното му съкращение могат да доведат до рязко понижаване на стойностите на артериалното налягане и в тези случаи се обмисля настъпване на перикардна тампонада, което е животозастрашаващо състояние, пише Puls.bg . Всички тези остри кардиологични състояния трабва да бъдат изключение, защото всяка една от описаните диагнози може да доведе сериозни усложнения, включително и летален изход.
Не на последно място при пацентите с ниски стойности на артериалното налягане винаги трябва да се изключи медикаментозно обусловена артериална хипотония, особено при пациентите, които приемат антихипертензивна терапия.
