Карлос Рибейро Жустиниано Шагас, бразилски лекар, за първи път диагностицира през 1909 г. опасно инфекциозно заболяване. То е причинено от протозойния паразит Trypanosoma cruzi.
Това е засегнало най-вече около 6-7 милиона души и се е разпространило по света, заразявайки хора в 44 страни вече, включително САЩ, Канада и различни европейски страни.
Това заболяване може да доведе до сериозни усложнения, включително сърдечни проблеми и вероятно смърт. Според СЗО всяка година около 12 000 души умират заради него.
Човек може да се зарази по няколко начина с T. cruzi. Един от тях е ухапване от буболечки и последваща дефекация близо до раната. Като това е най-често срещано в Латинска Америка.
Освен това консумацията на замърсена храна или напитки, също води до заразяване. Болестта се предава и от майка на дете по време на бременност, при кръвопреливане, трансплантация на органи и лабораторни изследвания.
Инфекцията първоначално се проявява с леки симптоми – температура или подуване, но може да остане латентна в продължение на десетилетия и в крайна сметка да засегне сериозно сърцето и храносмилателната система.
В началото лечението на болестта на Шагас е най-ефективно. Използват се лекарства като бензнидазол или нифуртимокс. Те смекчат и дори могат да излекуват заболяването, ако бъдат приложени скоро след инфекцията.
Но колкото по-дълго продължава инфекцията, толкова и медикаментите стават неефективни и могат да имат значителни странични ефекти, особено при пациенти в напреднала възраст.
Стратегиите за обществено здраве имат за цел не само да лекуват болести, но и да предотвратят предаването чрез контрол на векторите, като пръскане с инсектициди и внимателен скрининг на донорите на кръв и органи.
Учените също така продължават изследванията за намиране на нови лекарства за борба с болестта.
След като болестта на Шагас беше класифицирана като пренебрегвана тропическа болест през 2005 г., усилията за нейното контролиране се засилиха.
Световната здравна организация си постави за цел да елиминира предаването на инфекцията по различни пътища до 2030 г. и работи за подобряване на глобалната координация и разширяване на достъпа до необходимите методи за лечение.
Въпреки предизвикателствата, напредъкът е белязан от намаляване на предаването на болести в някои области и подобрения в грижите и диагностиката.
