Раждането на Луната беше бурно.
За първи път в историята учените разполагат с физически доказателства, че вечният спътник на Земята – Луната – е „преживял“ нещо критично в зората на своето съществуване. Нещо, което го промени и го направи такъв, какъвто го виждаме днес.
Това съобщава екип от учени от Лунната и планетарната лаборатория на Университета на Аризона (LPL) в изданието Nature Geoscience. Твърди се, че това се е случило преди повече от 4,2 милиарда години.
„По-голямата част от учените са съгласни, че Луната се е формирала преди около 4,5 милиарда години, когато друго масивно тяло от Слънчевата система се разби в Земята, изхвърляйки в космоса разтопения материал, който формира нашия естествен спътник. Въпреки това, как раждането на Луната продължи след бурен старт, група учени от университета в Аризона определиха като „приключенски роман“, пише изданието.
Преди повече от 4,2 милиарда години Луната буквално се „обърна отвътре навън“, създавайки лунната повърхност, която стана позната на човечеството. Това се посочва от скални проби, събрани например по време на мисията Аполо.
„Имаше малко физически доказателства, които да хвърлят светлина върху точната последователност от събития в този критичен момент в лунната история и има много разногласия относно подробностите за случилото се – буквално“, каза съавторът на изследването и доцент от LPL Джеф Андрюс. Хана.
Скалите от базалтова лава, донесени от Луната, показват изненадващо високи концентрации на титан.
В допълнение към това сателитни наблюдения показват, че богатите на титан вулканични скали са разположени главно от близката страна на Луната. Това кара учените да се озадачават как точно тези камъни са попаднали тук и не са се разпространили по-широко на лунната повърхност.
Екипът на университета в Аризона предполага, че Луната се е образувала бързо и първоначално е била изцяло покрита от горещ океан от магма. Докато този океан се охлажда и втвърдява, той формира външните слоеве на Луната, включително нейната мантия и кора. Долните слоеве на новата луна обаче останаха тънки.
Съавтор на изследването, учен от Пекинския университет, Нан Джан, разработи модели, които предполагат, че гигантски удар върху Луната от друго космическо тяло би могло да доведе до изместване на горния плътен слой, богат на титан, към близката страна.
Веднъж там този материал би потънал, образувал е ламеларни плочи и се е утаил дълбоко в Луната, оставяйки богати на титан отлагания под кората.
„Анализът на тези промени в лунното гравитационно поле ни позволи да погледнем под повърхността на Луната и да видим какво се крие отдолу“, казва съавторът на изследването и учен от Германския аерокосмически център Адриен Брок.
Според група учени има асиметрия в химическия състав на повърхността на Луната. Например, от видимата страна на спътника е химически странният регион KREEP Terrane. В скалите там са открити калий, редкоземни химически елементи и фосфор. Също така в този регион има базалтови равнини, които са се образували в резултат на древна вулканична дейност.
„Луната е фундаментално едностранна във всяко отношение“, казва Андрюс-Хана. „За първи път имаме физически доказателства, за да покажем какво се е случвало в средата на Луната на този критичен етап от нейната еволюция и това е наистина вълнуващо.“
