Талантливата и обичана д-р Неделя Щонова тази вечер сподели вдъхновяваща публикация в социалната мрежа, видя редакцията ни. Публикуваме я без редакторска намеса:
В драма си, в болка, оказаш се предаден.
Хората не държат на думата си. Постъпват евтино. Всички карти са срещу теб.
И моментът очаква ти да си гневен, да се разпадаш, да пиеш, да се дрогираш, да удряш по масата, да крещиш … и с плам да размахваш огорчените упреци. Баналният момент очаква от теб точно това. Шаблонът на яростта. Клишета от разярение. Скука натъпкана с острите забележки.
Но тук идва силата.
Силата да направиш нещо, което никой не очаква. Точно тогава, когато всичко вътре в теб крещи за реванш, ти оставаш спокоен.
Като езеро.
Езеро, което отразява небето без да задържа облаците.
Не реагираш банално – не хвърляш чаши, не заливаш света с вулканична лава, не играеш по сценария, който някой друг пише отвън.
Вместо това, поемаш дълбоко въздух, гледаш лъжата, хорските странности, болката, стреса … гледаш ги право в очите и ги преглъщаш.
Като едното нищо.
Танцуваш по ръба на тази емоция. Без да падаш!
Хората не държат на думата си? Окей. Това е урок. Животът е пълен с такива. Вместо да мразиш, взимаш това и го превръщаш в гориво.
Това е парадоксалната реакция. Вместо взривоопасния хаос, избираш нещо красиво. Като езеро. Заради себе си. Заради интегралната красота на Вселената.
Животът е приключение, което си струва да бъде изживяно осъзнато и с шик – в противовес на хаоса и автоматичните, късокраки мисли.
Мисли, които те вадят от играта още преди да осъзнаеш какво точно става.
И хоп … ти си в капана им.
Но знаеш ли какво?
Трябва да играеш по-умно.
Щом видиш да се надигат, тези “VIP гости в главата ти“ дръпни спирачката и си кажи:
– Не днес, приятелчета! Днес аз съм тук Босът, мои малки саботьори.
Изкарай ги навън, покажи им вратата. Ти контролираш играта. И представлението в главата си.
Ти. Не те.
Не допускай някакви жалки автоматизирани мисли и реакции да навлизат с грубите си обувки и да потъпкват с взлом красотата на твоя свят.
Красотата е в теб, да се развива.
Не да се задушава.
Реагирай парадоксално и не оставяй неща като ярост, негодувание, огорчение, фрустрация, злоба … да плячкосват градините на душата ти.
Дръж се чист и недосегаем!
Тези автоматизирани реакции на гняв и обида … те, те не мислят. Не планират. Натискат спусъка и стрелят в теб и по теб.
Това е слабост маскирана като инстинкт.
Глупав ход, който няма място в свещената красота на сърцето ти.
Елементарно е да си жертва на баналнатата реактивност.
И е ужасно болестотворно.
И знаеш ли?! Това чувство, когато реагираш по начин, който никой не очаква – това е истинска сила.
Пробвай го веднъж. Само веднъж. Поне веднъж. Пробвай! Можеш го! Ще преживееш какво е да владееш играта. Усещането е … божествено. Заради интегралната красота на живота. Който е много повече от видимото. Той е това, което избираме да направим с онова, което ни се случва.
Фокус – когато ти е писнало да бъдеш банален. Не губи време в тегави номера, излишен шум, гняв, драми и големи пушилки.
Скучно е.
И освен всичко – разболява!
Фокус върху парадоксалната реактивност – твоята лична Ренесансова сила!
В допълнение може и Фокус 7.
Седмият ключ към хармония в мислите.
Помага.
