През първата половина на учебната година допуснах няколко грешки в работата си като учител и в момента се сблъсквам с последствията от тях. Липсата на предварително дадени указания и яснота по част от административните изисквания ме постави в ситуация, в която се наложи да действам по усет – и, уви, сгреших.
Например, не бях добре запозната с изискванията за попълване на електронния дневник – темите на уроците не съвпадаха с учебната програма, имах пропуски в отразяването на отсъствия и оценки, допуснах технически грешки. Никой не ми беше обяснил подробно какво точно се изисква и какви са допустимите практики. Разбрах колко сериозни са тези пропуски едва когато методическият екип се намеси и ми обърна внимание. Директорът също реагира остро – проведе се разговор с мен, в който ми беше посочено, че всяка неточност се отразява пряко върху отчетността на цялото училище.
По-късно се запознах с вътрешните правила, започнах да водя документацията си по-внимателно и да търся информация и съдействие, когато нещо не ми е ясно. Въпреки това, напрежението и критиките продължиха. Бях писмено предупредена и ми беше дадено да разбера, че следваща грешка може да доведе до дисциплинарно наказание или прекратяване на трудовото ми правоотношение.
Тази ситуация ме постави в изключителен стрес. Чувствам, че доверието към мен е сериозно разклатено, а аз не искам да напускам училището. Да, допуснах грешки – не от нехайство, а поради неопитност. Аз съм млад специалист и, както всеки в началото, се нуждая от насоки, подкрепа и шанс да се усъвършенствам. Работата ми с учениците ми носи удовлетворение, искам да се развивам в тази професия и да давам най-доброто от себе си.
Разбирам тежестта на отговорността, която носим като учители. Знам, че действията ми се отразяват не само на мен, а и на колегите ми, и на името на институцията. Затова ви моля – дайте ми възможност да поправя грешките си, да се уча и да докажа, че мога да бъда стойностен и отговорен член на екипа.
Нямам претенции, не търся оправдания – просто искам шанс и човешко разбиране. Благодаря ви.
Илияна
