Прекратих брака си с първия си съпруг, когато дъщеря ни беше на две години. Омъжих се на млада възраст и нямах много опит с мъжете. Отне ми известно време да осъзная, че бившият ми съпруг е напълно неподходящ за семеен живот. След развода той не ми е оказвал никаква помощ и не е общувал с мен, пише жена в писмо споделено от svobodnazona.com.
Отгледах дъщеря си сама, като разчитах единствено на себе си. Беше предизвикателство, но винаги се стараех дъщеря ми да не усеща отсъствието на истинския си баща в живота си. През последните седем години успях да получа добри доходи. Често пътувахме в чужбина, купих ѝ iPhone и ѝ давах много пари за харчене, без да се въздържам. За мен беше важно тя никога да не се чувства лишена от нищо, затова работех упорито и постоянствах.
През определен период имах връзка с един мъж. В резултат на това забременях. Това обаче не влизаше в плановете му, затова той си тръгна, без да иска да обсъждаме въпроса. Въпреки това реших да продължа и да родя бебето.
Защо не? Финансите ми бяха стабилни, а и исках да имам дете. Бях щастлива от бременността. Не виждах причина да правя аборт. Бях отгледала успешно дъщеря си сама, така че се чувствах способна да поема отговорност за децата.
Родих син, който сега е на осем месеца, но отношенията ми с дъщеря ми станаха трудни. Ясно е, че в семейството има по-малко пари, особено с добавянето на ново бебе. Започнах да спестявам пари, като взех предвид значението на планирането и финансовата стабилност.
За съжаление дъщеря ми изглежда не разбира ситуацията. Тя често крещи и изпада в истерия, твърдейки, че появата на бебето я е лишила от много неща. Например не ѝ направих точния подарък, който искаше за Нова година; вместо това избрах по-достъпен. Също така я уведомих, че няма да може да отиде на обичайната си лятна дестинация в продължение на един месец. Не съм ѝ отказал напълно нищо; просто предложих по-компромисни варианти.
Тя обаче отказва да разбере. Непрекъснато обижда мен и брат си, като изразява мнение, че животът ѝ е бил съсипан заради него. Това е доста шокиращо за мен. Въпреки всичко, което съм направил за нея, не съм получил и грам благодарност. По закон задълженията ми се ограничават до това да ѝ осигуря храна, подходящо облекло и да ѝ осигуря посещение на училище. Според закона не съм длъжен да правя нищо повече.
След четири месеца всички законови задължения към нея ще бъдат прекратени. Няма да ми се налага да търся нейното одобрение или да отговарям за решенията относно това дали да имам второ дете или не.
Тази ситуация е невероятно предизвикателство за мен. Не съм очаквал подобно поведение от нейна страна. Дори сега живеем по-добре от много нейни съученици. Нормално е, когато едно семейство посреща ново бебе, да има по-малко пари на разположение; това е често срещано явление. Нейното отношение може да се разглежда като егоизъм, тъй като тя не успява да разбере и приеме тази реалност.
Тя изисква всичко от мен, сякаш съм ѝ длъжна. Бях планирал да ѝ подаря кола за осемнадесетия ѝ рожден ден, който е важен етап. Поради сегашното ѝ поведение обаче реших да не ѝ подарявам нищо – нито апартаменти, нито коли. Няма да продължа да плащам и за образованието ѝ. Наистина е обезсърчително.
Смятате ли, че има шанс тя да осъзнае обидните си действия?