Човек би се радвал да спести пари, но ето какъв е проблемът: щом се кани да задели някаква сума, тя веднага отива в някакви разходи.
Но защо това се случва?
Тук играят роля три фактора – високите разходи за живот, ниските доходи и човешките потребности, които трябва да бъдат задоволени.
Високата цена на живот е ситуация, в която човек може да си позволи много по-малко, тъй като стоките и услугите са непосилно скъпи.
И ако цените в магазините учудват въображението, тогава е ясно, че човек ще трябва да спести пари, а също така да се отрече дори от необходимите неща.
Нисък доход е, когато човек няма много пари, така че ги разпределя много икономично, внимателно, страхувайки се да похарчи излишна стотинка.
Доходите на човек зависят от това каква работа е избрал човек, колко е зает и какви планове има за бъдещето, защото ако доходът не е задоволителен, човек лесно може да го смени, например да си намери по-високоплатена работа.
Човешките нужди са това, за което човек харчи парите си.
Нуждите на човек могат да бъдат необосновано завишени, например той купува скъпи кожени дивани вместо по-евтини аналози, скъпи дрехи и т.н., но се случва разходите на човек да са големи, защото той трябва не само да купува храна, но и сменете спуканите ботуши, заплатете услугите на лекар и така нататък.
Не можете да пестите от здравето си, да не си позволявате нищо и да смятате, че това е правилното нещо.
Оказва се, че парите си отиват, защото човек постоянно има нужда да ги харчи за нещо, а когато са малко, а самият живот е скъп, е ясно, че никога няма да има изобилие от пари.
Това обаче не е причина да се разстройвате, защото всеки човек трябва да може да планира бюджета си, да се научи да разпределя пари, така че да има достатъчно за всичко.
Дори и с относително ниска заплата можете да живеете нормално и да не се лишавате от нищо, но за да направите това, трябва внимателно да наблюдавате здравето си, да се обличате добре и да търсите по-икономични и достъпни опции.
Парите не обичат небрежното отношение към себе си и те изтичат, когато човек няма ясна цел и харчи пари на воля, без да има намерение да ги спести по някакъв начин.
Когато човек ясно разбира за какво харчи, как да разпределя доходите си, как да се увери, че има повече пари, тоест има поне основите на финансовата грамотност, няма да се налага да се оплаква, че доходите му не могат да покрият всяко негово желание и стремеж.
