Олимпийската медалистка Евелина Николова обяви край на състезателната си кариера навръх Световния ден на борбата.
„На Олимпийските игри Токио 2020 Николова спечели бронзов медал в категория до 57 килограма в турнира по борба при жените. Тя стана трета в света през 2015 година и втора в Европа през миналия сезон. В кариерата си спортистката има общо 10 медала от големи първенства“, напомниха от Българската федерация по борба, предаде БНР.
„През 2005 година за пръв път прекрачих прага на залата – тогава още дете, с мечти по-големи от мен самата. Не знаех точно накъде ще ме отведе този път, но знаех едно – че ще вървя по него с всичко, което имам – написа самата Николова в Инстаграм. – И така беше. Стъпка по стъпка, болка след болка, победа след победа – всяка тренировка, всяко състезание, всяко разочарование и всеки триумф бяха част от това велико пътуване. Съдбата бе благосклонна към мен – имах възможността да представя страната си на най-високите спортни форуми. Спечелих медали от Европейски първенства, Европейски игри, Световно първенство, но най-голямата ми гордост е бронзовото отличие от Олимпийските игри в Токио 2020 – сбъдната мечта, за която ще съм благодарна до края на живота си.
Но успехите не са само медалите. Истинският успех за мен е всичко, което борбата ми даде: научи ме какво е труд, дисциплина, уважение – към съперника, към треньора, към пътя. Научи ме да падам и да ставам. Да вярвам, когато никой друг не вярва. Да съм търпелива, да съм благодарена, да съм човек. Вярвам, че всяко нещо в живота се случва с причина и в точното време. Моето време на тепиха изтече, но част от душата ми остава там“.
„Благодаря на всички, които бяха до мен – треньори, съотборници, близки, приятели, почитатели. Благодаря на семейството си, което никога не спря да вярва в мен. Благодаря на всеки съперник, който ме направи по-добра. Благодаря на болката – тя ме научи да се издигам. Благодаря на победите – те ми дадоха криле. И най-вече – благодаря на борбата. За всички уроци. За всички върхове, които покорих, и за тези, които останаха недостижими – защото и те ме изградиха. Това не е край. Това е ново начало. Защото човек не спира да бъде борец, когато слезе от тепиха. Борбата продължава – просто под друга форма. За борбата – с любов“, завърши Евелина Николова.
