Тежкоатлетът Божидар Андреев бе отличен с наградата за достойно представяне „Спортен Икар“ на Фондация „Български спорт“.
Ето какво сподели специално за „Фокус“ Андреев.
Коментара ти за признанието, което получи от Фондация „Българдски спорт“.
-Искам да благодаря за това признание. Това е.
Постигна най-големите резултати в кариерата си през тази 2024 година. Медал от Олимпиада, европейски шампион. Постоянно си сред медалистите. Как оценяваш годината?
– Да. Станах олимпийски медалист, европейски шампион. Медал от Световно първенство. Като цяло една доста добра година за мене. Тази година ще приключи така. С едно голямо удовлетворение, че съм постигнал тези неща и съм спазил обещанията към хората, които съм дал Мисля, че повече от това не знам дали може. Поне за мен, е доста добре.
Можеше ли медала в Париж да е друг – сребро, злато?
– Ако имахме малко късмет, можеше да е и друг медала.
На едва 27 години си, а каза, че ще се оттегляш от спорта. Сега какво мислиш? Все пак, награди получаваш. Това не те ли амбицира? Цяла България е зад тебе. Сега се очаква да спечелиш наградата и за спортист на град Сливен.
– Амбицира ме, така е. Но, решението ми е твърдо. Казах, че ще спра и ще го направя това. По тази тема съм категоричен. Това, което съм показал, вече съм го доказал. Доказах, че мога. Показах на целия свят, че мога да постигна това, което искам аз, което искат треньорите.
Има ли нещо, което може да те върне в спорта?
– За момента няма такова нещо. Единствено, което може да ме върне в спорта съм самият аз или треньора ми.
Свързано ли е решението ти с проблемите във федерацията, които имате, които са постоянни?
– Изплатиха ми премиите, след интервютата, които дадох. Но проблема със заплатите остава. Имам още 4 заплати, които са от януари до април. Тези заплати не са ми изплатени.
Добре, спортист на 27 години, на най-високо ниво, какво ще прави от тук нататък?
– За момента не съм мислил какво ще правя. Надявам се до месец-два да реша какво ще правя. Мисля и да помагам, с каквото мога, на треньора ми. Това съм го решил. Не съм решил окончателно, че ще стана треньор, но ще му помагам, с каквото мога, в залата. Казал съм, че ако има нужда от мене, ще му помогна.
Искаш да останеш близко до вдигането на тежести?
– Не само до вдигането на тежести. Искам да остана близо до треньора си.
Следващата година отново има Европейско и Световно първенство. Вероятно ще ги гледаш, като фен. Няма ли да искаш да участваш?
– То, това е тръпката. Като гледаш, да искаш да участващ. Това е една огромна тръпка. Аз винаги съм гледал щангите, както и в момента съм гледал Световното, как се представят нашите момчета. Някои се представяха зле, някои доста добра, някои – много добре, някои фантастично се представят, въпреки болки, трудности. Според мен, доста добре се справят момчетата, за това кратко време.
Успехите на Карлос Насар, не те ли амбицират и ти да ги гониш в твоята категория?
– Успехите на Карлос, са си за него. Моите успехи са си за мене. Всеки спортист, в различна категория, гони различен успех. Ти не можеш да гониш успех, като на другия. Има си ниво. Като направиш своето ниво, постигаш това, което е заслужено. Той е заслужил да е първи и е станал първи. Аз съм заслужил да съм трети, станал съм трети.
Смяташ ли, че от твоя град Сливен, може да излезе следващият Божидар Андреев и ти намерил ли си го вече?
– Засега има доста момчета, които са от село и искат да тренират. Има вече четири момчета. От седмица-две съм записал и племенника ми, на който съм кръстник. Да се надяваме, че поне един от тях ще тръгне по моя път. Поне един от тях.
