През 1908 г. Ърнест Шакълтън предприема първата от три независими експедиции до Антарктика. Той искаше да бъде първият, достигнал Южния полюс и в същото време направи няколко научни изследвания. Отивайки на път, който едва не завърши със смърт, полярните изследователи оставиха част от храната на остров Рос – той се намира в непосредствена близост до брега на Антарктика и в онези дни бил отправна точка за много експедиции.
Повече от век по-късно метална кутия с мляко на прах е открита в лагер, изоставен от Шакълтън и неговия екипаж.
Учените сравниха състава на този продукт със съвременните и получиха резултат, който нарекоха напълно „неочакван“.
Запасите от експедицията на Шакълтън бяха открити от доброволци от проекта за възстановяване на морското наследство Рос (остров Рос се намира в покрайнините на това море). Буркан със сухо мляко беше даден за изследване на специалисти от новозеландската млечна компания Fonterra – преди 100 години продуктът е произведен и купуван в Нова Зеландия.
„Млякото на прах от експедицията на Шакълтън е може би най-добре запазеният екземпляр, произведен в ранните години на комерсиалното производство на мляко на прах. Дава ни уникален шанс да разберем приликите и разликите между млякото на прах от миналото и съвременните им аналози“, казва водещият автор на изследването Скелте Дж. Анема.
Той обяснява, че в началото на 20-ти век млякото на прах се е произвеждало с помощта на валцово изпаряване: врящо мляко се излива между два въртящи се цилиндъра, които са били предварително загрети, и водата се изпарява, оставяйки тънък лист мляко на прах, който трябва да бъде смлян и пресят.
Днес за получаване на прах се използват пръскане и вакуумно изпаряване.
Учените сравняват млякото от запасите на Шакълтън с две модерни търговски пълномаслени млека на прах, които не са били незабавно консервирани. Те анализираха състава на основните компоненти, микроелементите, протеините, мастните киселини, микроструктурните свойства на фосфолипидите, както и цвета и летливите компоненти на продукта.
„Резултатите бяха неочаквани и противоречат на предишни твърдения, че млякото се е променило с времето. Въпреки факта, че са изминали повече от 100 години между вземането на проби, съставът на основните компоненти, както и наборът от протеини, мазнини и второстепенни компоненти, не се е променил радикално през последните години“, се отбелязва в доклада.
Единствените големи разлики бяха, че вековните проби имаха по-високи нива на олово, калай, желязо и летливи ароматни съединения, свързани с окисляването.
Вероятно поради факта, че млякото на прах през 1900 г. се е съхранявало в консервна кутия за много дълго време или заради особеностите на производството в онези дни.
В същото време, модерното пълномаслено мляко на прах, изсушено чрез пулверизиране, превъзхожда древните образци по външен вид и способност за лесно разтваряне във вода.
„Независимо дали в началото на 20-ти век или днес, това проучване подчертава факта, че млечните продукти са важна част от човешката диета. Пробите на Шакълтън са доказателство за важността на млечните продукти, които са богати на протеини и енергия и достатъчно гъвкави [по отношение на съхранение и обработка], за да бъдат смлени на прах за лесно транспортиране, приготвяне и консумация“, се добавя в доклада.
