Изненадана съм от бързата реакция и краткия срок, за който Комисията за регулиране на съобщенията реши да не образува производства, без въобще да е анализирала дали в представените от КЗП данни за системни нарушения на потребителските права, които съм им предоставила, не се сдържат данни за системни нарушения на условията на разрешенията. Това каза председателят на КЗП Мария Филипова в съобщение, изпратено до медиите.
„Изненадващи са и заключенията за неприложимост на чл.232 от ЗЗП и за съществуващо противоречие между разпоредбите на ЗЕС и ЗЗП. Очевидно е, че чл.232 от ЗЗП се вписва по логически смислов начин в контекста на посоченото в Директива 2018/1972, след като същата ясно сочи, че условията на разрешението включват правила за защита на потребителите, чието системно нарушаване е основание, както за изменение, така и за отнемане на разрешението, което пък е в синхрон с разпоредбите на чл.115 и чл.117 от ЗЕС“.
„Редно би било КРС да е наясно, че дори и при противоречие, специалният закон не би могъл да изключи противоречащите му текстове на други закони, ако за същата хипотеза осигуряват по-висока степен на защита на потребителите § 1. от ДР на ЗЗП – „При противоречие на разпоредби на два закона се прилагат тези, които осигуряват по-висока степен на защита на потребителите“, пише в изявлението.
„Целите на Директива (EС) 2018/1972 са транспонирани в чл. 4 от Закона за електронните съобщения. Конституционно задължение на Комисията за регулиране на съобщенията е да постига всички цели на закона, за които законодателят я е овластил. Основните цели на директивата и ЗЕС са повече от една и не се изчерпват със странно посочената като сякаш единствена цел на регулатора „да се гарантира правна сигурност и да се насърчи регулаторната предвидимост, с цел установяване на сигурна среда за инвестиции, по-специално за нови безжични широколентови съобщения“. Основна цел на директивата и ЗЕС е също така „да се защитават интересите на гражданите, като се осигури високо и общо ниво на защита на крайните ползватели чрез необходимите правила за ясна информация, изисквания за прозрачност на тарифите и на условията за ползване, чрез правото да ползват приложения и услуги по техен избор, включително като се вземат предвид нуждите на специфични социални групи, по-конкретно на хората с увреждания, на възрастните хора и лицата със специфични социални потребности“, смята Филипова.
„Ако КРС счита, че единствената ѝ цел е свързана с установяването на сигурна среда за инвестиции, значи не изпълнява задълженията, за които законодателят я е създал. Те са ясно регламентирани в чл.29 от ЗЕС – да постигат целите по чл.4 от ЗЕС и конкретно по темата- в чл.30, ал. 1, т. 27 от ЗЕС „ допринася за защитата на правата на крайните ползватели в сектора на електронните съобщения в координация с другите компетентни органи“, пишат колегите от 24часа.бг.
„В съответствие с целите на Хартата на основните права на Европейския съюз и Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, регулаторната рамка следва да гарантира, че всички ползватели, включително крайните ползватели с увреждания, възрастните ползватели и ползвателите със специфични социални потребности, имат лесен достъп до висококачествени услуги на достъпни цени.
В съответствие с предвиденото в Приложението към Директива (EС) 2018/1972 условията на общите разрешения за електронни съобщителни мрежи и услуги, с изключение на междуличностни съобщителни услуги без номерà (част А), електронни съобщителни мрежи (част Б), електронни съобщителни услуги, с изключение на междуличностни съобщителни услуги без номерà (част В), правата за ползване на радиочестотен спектър (част Г) и правата за ползване на номерационни ресурси (част Д), включват:
– Достъпност за крайните ползватели на номера от националния номерационен план, на номера от универсалните международни безплатни телефонни номера и когато е технически и икономически осъществимо, на номера от номерационните планове на други държави членки, и условията за това в съответствие с настоящата директива;
– Правила за защита на потребителите, специфични за сектора на електронните съобщения;
– Задължение за предоставяне на услуга или за използване на вид технология в рамките на ограниченията, посочени в член 45, включително, когато е приложимо, изисквания за покритие и качество на услугата;
– Определяне на услугата, за която се ползват номерата, включително евентуални изисквания във връзка с предоставянето на тази услуга и с цел избягване на съмнения, тарифни принципи и максимални цени, които могат да се прилагат в специфичен номерационен обхват за целите на гарантиране на защита на потребителите в съответствие с член 3, параграф 2, буква г).
Съгласно Директива (EС) 2018/1972 държавите членки гарантират универсалната услуга“, обясни Филипова.
„В директивата е предвидено държавите членки да гарантират в контекста на специфичните национални условия, че всички потребители на техните територии имат достъп на достъпна цена до наличните услуги за подходящ широколентов достъп до интернет и услуги за гласови съобщения, при качеството, установено за техните територии, включително за основната връзка, в определено местоположение. Достъпна цена означава цена, определена от държавите членки на национално равнище с оглед на специфичните национални условия, осигуряваща достъпност на потребители с ниски доходи или със специални социални потребности, включително възрастни хора и крайни ползватели с увреждания, както и потребители, живеещи в селски или географски изолирани райони“.
„Според цитираната европейска регулаторна рамка, на която и КРС се позовава, условията на разрешенията включват правила за защита на потребителите, специфични за сектора на електронните съобщения.
Видно от чл.30, т. 5 на Директива (EС) 2018/1972, „в случай на тежко нарушение или многократни нарушения на условията на общото разрешение или на правата за ползване на радиочестотен спектър или на номерационни ресурси или на специалните задължения, посочени в член 13, параграф 2 или член 47, параграфи 1 или 2, когато не се постигне изпълнение на мерките, целящи гарантиране на спазването и посочени в параграф 3 от настоящия член, държавите членки оправомощават компетентните органи да възпрепятстват съответното предприятие да продължи да предоставя електронни съобщителни мрежи или услуги, или да прекратят или отнемат тези права за ползване. Държавите членки оправомощават компетентния орган да налага санкции, които са ефективни, пропорционални и възпиращи. Тези санкции могат да се прилагат в продължение на целия срок на нарушението, дори ако нарушението е било поправено впоследствие.“
Идентично основание за отнемане на разрешението е посочено в чл.117, ал.1, т. 2 от ЗЕС „при системни неизпълнения на едно и също условие от издаденото разрешение за ползване на предоставения ограничен ресурс“.
Нещо повече, съгласно чл.115, ал.1, т 4 от ЗЕС „Изменения и допълнения на разрешение могат да бъдат правени с мотивирано решение на комисията поради: причини, свързани с обществения интерес, произтичащи от необходимостта да се гарантира ефективното и ефикасното използване на ограничения ресурс, защитата на интересите на ползвателите и потребителите и осигуряването на универсална услуга“ .
По смисъла на ЗЕС „Защита на обществения интерес“ е защита на достойнството на гражданите, справедливостта и гражданските права и свободи, признати от правовия ред, както и гарантиране на сигурността, отбраната и обществения ред на страната, както и осигуряване на условия за ефективно използване на ограничените ресурси и стимулиране на ефективната конкуренция.
Видно от цитираните разпоредби на действащото европейско и българско законодателство, няма никакво съмнение, че прилагането на разпоредбата на чл.232 от ЗЗП е в пълен синхрон с европейската регулаторна рамка и българското законодателство, въпреки немотивираното становище на КРС.
Считам, че решението на регулатора е взето в отклонение на принципите за безпристрастност и неутралност. Безпристрастността и неутралността изискват органът да провери спазени ли са условията на разрешенията и включените в тях правила за защита на потребителите. Ако не е включил такива правила, регулаторът е длъжен да обясни мотивирано пред обществото причината за това негово решение и как същото кореспондира с европейското законодателство. КРС в такъв случай следва да провери дали не са налице предпоставките по чл.115 от ЗЕС. За съжаление нищо от това не е сторено. Вместо това, регулаторът набързо е решил случая с едно немотивирано решение, от което в общи линии се установява, че ако отнеме разрешенията на трите оператора, държавата и хората ще останат без електронни съобщителни услуги. Интересно ще е регулаторът да отговори, как ще процедира, ако чисто хипотетично операторите в даден момент едновременно започнат да нарушават всякакви правила, закони и разрешения. Тогава пак ли регулаторът няма да им отнеме разрешенията, защото държавата ще остане без достъп до мобилни услуги? Ако това е така, защо тогава КРС не е задължила в условията на разрешенията поне един от операторите да предоставя мобилна услуга в хипотезата на отнети разрешения на всички оператори? Все въпроси, на които КРС не отговаря в решението си.
В заключение ще посоча, че съгласно чл.169 от ДФЕС (предишен член 153 от ДЕО) Съюзът съдейства за закрилата на здравето, сигурността и икономическите интереси на потребителите“ коментира Филипова.
