Всички готовият за предстоящите жеги и очакваната температура, която по дефиниция се мери на 2 метра височина, а знаете ли каква ще е температурата под тези 2 метра или по-точно на повърхността на земята?, пише Метео Балканс
Тази температура оказва съществено влияние върху земеделието, тъй като тя отразява реалната температура на почвената или растителната повърхност. Това има директни последствия за развитието на културите, риска от измръзване (през зимата), нуждата от напояване и планирането на аграрни дейности. В комбинация с други данни, фермерите могат да оптимизират режима на поливане, особено при суша.
SST е индикатор за реалното затопляне на почвата – важно при ранна пролетна сеитба, особено за култури, които изискват определена почвена температура за покълване (например царевица, соя).
Топлинен стрес при културите
Ако SST се покачи прекомерно (напр. над 35–40°C), това води до забавяне на растежа, увреждане на листата, намаляване на добива.
Някои култури, като пшеница и царевица, са чувствителни към високи температури в периода на цъфтеж и зреене.
Повишено изпарение и засушаване
По-висока SST означава, че повърхността губи повече вода чрез еватранспирация.
Това води до по-бързо изсушаване на почвата, което изисква:
по-често и точно напояване;
използване на мулч или покривни култури за задържане на влага.
Планиране на напояването
Чрез наблюдение на SST (напр. чрез сателит или дрон) фермерите могат да:
определят кои части на полето прегряват най-много;
приоритизират напояването там, където е най-необходимо.
Засилено развитие на вредители и болести
Високата SST създава благоприятни условия за някои гъбични заболявания и вредители, които се размножават по-бързо при топлина.
Ранното откриване на необичайно затопляне помага за превантивни мерки.
Риск от напукване на плодове и изгаряне на листа
При култури като домати, череши или ябълки, прегряването на повърхността може да доведе до:
напукване на плодовете при внезапно поливане;
слънчево изгаряне на плодове и листа.
Ако (SST) през лятото надвиши 45°C, това може да има сериозни негативни последствия за земеделието:
Температури над 45°C на повърхността могат да причинят увреждане на клетките в листата и стъблата. Може да настъпи „горене“ на листата – пожълтяване, изсъхване и окапване.
Растежът на културите се забавя или спира, а плодовете могат да се деформират или да загинат. Почвената влага се изпарява изключително бързо, което води до силно засушаване на почвата.
Водният дефицит за растенията става критичен, особено ако няма достатъчно напояване.Температури над 45°C могат да причинят нарушения в фотосинтезата и дишането, водещи до по-ниска продуктивност.
