Какво си казваш, когато се погледнеш в огледалото?
Как коментирате грешките си?
Вътрешният ви глас е нещо повече от фонов шум: той е мощен проводник на вашето настроение, самочувствие и в резултат на това на качеството на вашите взаимоотношения.
Представете си, че отивате на среща. Ако си мислите: „Днес изглеждам ужасно, той/тя определено ще бъде разочарован/а“, ще бъдете напрегнати и несигурни, а партньорът ви ще усети напрежението.
Ако си мислите: „Опитах се да изглеждам добре, каквото и да се случи“, вие излъчвате спокойствие.
Това е пример за това как вътрешният диалог оформя външната реалност.
Критичен, пренебрежителен вътрешен глас („Ти си такъв идиот!“, „Кой ще те обича така?“) е основният подкопавач на взаимоотношенията.
Първо, това разрушава самочувствието. Човек с ниско самочувствие е или прекалено зависим от партньор, или постоянно го тества за „сила“, подозирайки го в неискреност.
Второ, подобен диалог се проектира навън. Неволно очаквате партньорът ви да се отнася с вас толкова зле, колкото вие се отнасяте със себе си, което провокира недоверие, ревност и претенции.
Трето, постоянната самокритика изтощава енергията ви. Просто нямате енергията да бъдете топли и внимателни към партньора си.
Как да „преконфигурирам“ този диалог
Първата стъпка е да го осъзнаете. Обърнете внимание какво си казвате през деня, особено по време на стрес или социални взаимодействия, и запишете типични фрази.
Стъпка втора: Оценете тона си. Бихте ли казали това на най-добрия си приятел? Ако не, защо го казвате на себе си?
Стъпка трета: Заменете критика с подкрепящ треньор. Това не означава да се хвалите без причина.
Това е реалистичен, но мил коментар. Вместо „Оплесках презентацията, пълен съм нула!“, кажете „Презентацията не беше перфектна. Бях нервен. Но се подготвих и направих всичко възможно. Следващия път ще се съсредоточа върху X и Y.“
Вместо „Той не се обажда, аз го дразня!“, опитайте: „Не знам причината за мълчанието му. Може би е зает. Мога да си правя моите неща и да не се разстройвам.“
Четвъртата техника е да си задавате въпроси, вместо да съдите. Не „Аз съм неудачник!“, а „Какво точно не се получи? Какво мога да науча от това?“.
Не „Тя не ме обича!“, а „Какви са фактите „за“ и „против“ това? Какво мога да направя, за да подобря комуникацията ни?“
Петата практика е благодарност към себе си. Вечер си спомнете 2-3 неща, които сте направили добре днес (дори и малки), или моменти, в които сте показали сила.
„Благодарете си, че сте приготвили вечеря, въпреки че сте били уморени.“ „Благодарете си, че сте запазили спокойствие по време на труден разговор.“
Това променя фокуса от недостатъците към ресурсите. Прекалибрирането на вътрешния ви диалог е процес, защото старите навици на мислене са мощни.
Но всяка съзнателна, мила фраза към себе си отслабва вътрешния критик.
С течение на времето ще се чувствате по-спокойни и по-уверени.
Тази вътрешна стабилност ще се превърне в основа за по-здрави, по-доверчиви и радостни взаимоотношения.
Ще спрете да търсите спасение от собствената си несигурност в партньора си и ще можете просто да бъдете там, да давате и получавате любов.