Сертифициран експерт по съзнателно родителство споделя кои знаци не бива да пренебрегвате и как да възвърнете хармонията в родителството си с прости стъпки.
Според известния сертифициран треньор по осъзнато родителство Рим Рауда, има пет ключови признака, че родителите са твърде снизходителни към детето си. Но не се притеснявайте – тя предлага ефективни, нежни стратегии, които да ви помогнат да намерите баланс. Споделяме ги с вас!
Много родители смятат, че лошото поведение е, на първо място, избухвания, капризи и липса на благодарност. Често обаче това не се дължи само на капризи, а на липса на емоционален контакт и неясни граници във възпитанието. Според експерта Рим Рауда, ако детето проявява един или повече от тези признаци, е време да се помисли за коригиране на подхода.
1. Детето не възприема думата „не“
Ако всеки отказ кара детето да протестира и да изпитва буря от емоции, това може да показва, че границите в семейството са поставени непоследователно. Когато правилата варират в зависимост от настроението на възрастните, детето бързо осъзнава, че може да се „пазари“ за това, което иска.
Какво да се направи? Вместо рязък отказ, е важно да признаете чувствата на детето, като същевременно запазите границите му. Рауда препоръчва да казвате неща като: „Знам, че искаш да продължиш да играеш, но сега е време за сън.“ Тази реакция е едновременно твърда и състрадателна – тя помага на детето да осъзнае, че правилата съществуват не от злоба, а за негово добро.
2. Постоянно изисква внимание
Детето ви прекъсва ли разговорите, изисква ли поглед, докосване, отговор всяка минута? Това не е просто прищявка, а сигнал за липса на емоционална сигурност.
Как да помогна? Прекарвайте поне 10-20 минути на ден без джаджи и разсейващи фактори – само вие и той. Четете заедно, играйте, обсъждайте как е минал денят ви. Този вид съзнателна близост засилва емоционалната връзка и намалява нуждата на детето постоянно да „доказва“ съществуването си.
3. Истериката е основният инструмент за влияние
Не всички избухвания са манипулации. Много често това е израз на силни емоции, с които детето просто все още не знае как да се справи.
Как да реагираме? Основното е да запазите спокойствие. Не се отказвай само за да спреш писъците. Вместо това, говорете с детето си за чувствата му: „Разстроен си и това е нормално. Тук съм, за да ти помогна да се успокоиш.“ Постепенно го научете на прости техники за саморегулация, като дълбоко дишане или кратки периоди на мълчание.
4. Не иска да поема никаква отговорност
Ако детето категорично отказва да взема играчки или да изпълнява прости задачи, това може да е следствие или от прекомерна грижа, или, напротив, от ранно търсене на самостоятелност без подкрепа.
Решение? Превърнете отговорностите в споделено начинание. Вместо „иди да почистиш след себе си“, кажи „Хайде да почистим играчките заедно“ или ги покани да помогнат в кухнята. Това ще създаде положителна асоциация с отговорността и ще изгради увереността на детето.
5. Липса на благодарност
Ако детето не показва благодарност, дори когато получи подарък, не бързайте да го етикетирате като „неблагодарно“. Често това е резултат от това, че материалните неща в семейството се поставят над емоционалните преживявания.
Какво да се направи? Преместете фокуса си. Вместо друга играчка, предложете да направите нещо заедно – да изпечете бисквитки, да нарисувате картичка, да напишете „благодаря“ за баба. Фрази като „Благодаря ти, наистина ми помогна – това означава много за мен“ също учат детето да цени вниманието и грижата.