– Представете се с няколко думи. Какво стопанство управлявате?
Казвам се Радина Маринчева, земеделски производител от Средец, Бургаска област. Стопанството ни се занимава основно със зърнопроизводство – обработваме около 5000 декара. Отглеждаме житни, маслодайни и етеричномаслени култури.
– Как се справяте с климатичните предизвикателства в региона?
Много трудно. Засушаването е сериозно, водните ресурси намаляват драстично, реките буквално пресъхват. Нямаме възможност за напояване, а и старата поливна инфраструктура е почти напълно унищожена. Опитваме се да отглеждаме устойчиви на суша култури, внимателно планираме сеитбооборота и прилагаме щадящи техники за запазване на влагата.
– Какви техники използвате?
Не практикуваме оран. Работим с плитки обработки, запазваме растителните остатъци. Избягваме класическото конвенционално земеделие, но и No-Till технологията не е напълно приложима при нас, тъй като почвите не го позволяват. Обработките ги извършваме възможно най-близо до сеитбата, за да задържим влагата.
– Какви са трудностите при себестойността и пазарната реалност?
Цените на торове, семена и препарати растат постоянно. Пазарът е нестабилен – нямаме яснота какво ще се случи, което е основният проблем. Трудно е да планираме и да прогнозираме приходи. Обсъждаме с колеги как да постигнем по-голяма предвидимост, но стабилност липсва.
– Случиха ли се фалити в региона през изминалата година?
Да. Само в нашата община поне трима производители прекратиха дейност. Някои бяха и животновъди. Останалите, включително и ние, работим с натрупани резерви. Аритметиката не излиза добре. Не можем да си позволим нужните инвестиции, които биха намалили себестойността. Новите технологии помагат, но са скъпи.
– Какви са основните проблеми, които Ви затрудняват най-много?
Три основни – високи ренти, високи разходи за горива и торове и липса на работна ръка. Работната сила е сериозен проблем. Имаме техника, но няма хора, които да работят с нея. От години разговарям с училища, търсим кадри, но без успех. Вече дори се обсъжда внос на работници от страни като Казахстан.
– Учудващо е – в зърнопроизводството обикновено се предлагат добри условия.
– Да, даваме добри заплати, работим с нова техника, условията са съвременни. Но реалността е, че младите хора не искат да работят в земеделието. Имаме и друг проблем – дори когато се намери човек, често се налага месеци да го обучаваме за работа с GPS-системи, а резултатът невинаги е положителен. Мнозина си представят, че ще работят по 4-6 часа на ден с почивни уикенди. При нас обаче работата е кампанийна и зависи от времето.
– Какво е бъдещето според Вас?
Ако не се обединим и не изготвим обща стратегия за земеделието, ситуацията ще се влоши. Очаквам в следващите 5 до 10 години още по-сериозно свиване на площите и спад в животновъдството. Земеделието е взаимосвързана система – ако един сектор страда, страдат и останалите. Трябва да действаме заедно – не поотделно и не само за „собствената черга“.
– Какви стъпки са нужни?
На първо място – осъзнаване. Всеки сектор трябва да разбере, че общата стабилност е от полза за всички. Инвестициите в едно звено ще се отразят и на останалите. Затова е нужна последователна държавна политика, която да насърчава и подпомага земеделците в дългосрочен план.
* Интервюто е публикувано в „Агро.бг“
