В отворено писмо психиатри алармират за недоимъка в болничното психиатрично лечение. В него се настоява да се отпускат средства, които да обезпечат достоен начин на работа.
От над 7000 днес у нас са останали близо 2700 психиатри. Голяма част от тях са практикуващи в амбулаторната психиатрична помощ, казва доц. д-р Мая Стоименова, която има почти 45 години трудов стаж като психиатър и е началник на клиника в Плевен, предава БНР.
„Това е общ „крясък“ на здравната стационарна психиатрична система в страната. (…) Тези, които сме останали в стационарната психиатрична помощ, сме изключително малко. Това са болнични заведения с 24 часов режим на работа в условия на спешност.“
Сега се отпускат 65 лева на ден за преминал болен при средностатистическа издръжка за всички лечебни заведения в страната за ден – 532 лева, подчертава тя. По думите ѝ, за университетски болници сумата надхвърля 600 лева.
„Ние получаваме 65 лева на ден. В тези 65 лева на преминал болен се включва цялата издръжка – отопление, бельо, храна, лекарства, консултации, медицински изделия и заплатите на персонала.“
Доц. Стоименова прави равносметка за абсолютен санитарен минимум по отношение на лекарите, като отбелязва, че при сестрите положението е още по-тежко.
„Толкова тежка ситуацията никога не е била. В нашата практика имаме хора от всички професии. Всеки може да се разболее“, предупреждава специалистът.
Пациентите са третирани ужасяващо лошо
Начинът, по който са третирани пациентите в психиатричните клиники и стационари, винаги е било ужасяващо лошо. Качеството на психиатричната помощ никога не е било високо, заяви пред БНР д-р Владимир Сотиров от център „Адаптация“, с професионален опит и в държавната болнична психиатрия.
Идеята, че тези хора са обречени и нямат никакъв шанс за възстановяване стои в основата на отношението към психиатрията. Става дума за културен аргумент, свързан с предразсъдък, смята той, пишат от актуално.ком.
„Психичната болест е много стигматизирана. Тя стигматизира и семейството. Това е един от големите проблеми пред реформата в психиатрията. Нямаме граждански натиск.“
Трябва да изследваме преживяванията на пациентите, докато получават тази грижа, да мерим удовлетвореността като показател на качество на здравната грижа, категоричен е д-р Сотиров.
„Имаме цял Център за обществено здраве и анализи. Аз анализ, който да изследва преживяването на удовлетвореност на пациенти, които са били обект на психиатрична помощ в стационарни условия не съм видял. Ние изобщо анализ за психиатричното здраве на нацията, произведен от този център, годишни доклади ние нямаме.“
Психиатърът обърна внимание и върху нуждата „да се формулират адекватни стандарти за качество“ – например прекарано време на терапевт с пациента, защото има пряка зависимост между това време и придържането на пациента към лечението.
Търговският интерес
Сега търговският интерес кара лекарите да прекарват по-малко време с пациентите, обясни Владимир Сотиров.
„Това беше отстъпление назад – когато се отказахме от този ключов индикатор: време, прекарано с пациент.“
В предаването „Преди всички“ д-р Сотиров очерта и друг недостатък в подготовката на психиатрите – че за разлика от психотерапевтите те не биват обучавани как да се справят със собствения травматизъм и патологии.
Една част от нас гласуват за психопати, защото по този начин нормализираме собствената си патология, изказа мнение д-р Сотиров.
„На избори, когато се явяват очевидни психопати, и кандидатстват за това да ни управляват, ние трябва да кажем – не, не искаме да ни управляват психопати. Вие си имате поведение на психопат, много е вероятно да сте психопат, няма да гласувам за вас.“
