Наш гурбетчия, на 47 години, който цял живот работи като майстор в строителството сподели, че си е купил къща в Хага със заем, че най-накрая жена му и сина му са при него, като дори детето му следва в Нидерландия. Сега е на етап да изчака дъщеря си да завърши средното си образование и тя да дойде при семейството.
Нашенецът се изповяда пред „Родопи voice“ като категорично заяви, че на този етап е приключил с Родопите, тъй като по думите му нямало смисъл. Причината, която може да го върне в страната ни е ако стандартът на живот са повиши.
Според него недостигът на работна ръка идва от това, че трудът в България е нископлатен, независимо дали се работи в Родопите, в град Пловдив или в София. Мъжът е на мнение, че все повече родопчани следват неговия път – откъсват се от селата и потеглят към чужбина, където на по-късен етап се установяват със своите семейства.
Друг нашенец – гастербайтер в Германия споделя за родното си място, че когато си идва, сякаш животът тук е спрял, попада само на възрастни хора.
Друг гурбетчия споделя, че от много години насам в испански градове има цели квартали, които се населяват от гурбетчии от смолянските села.
Родопски кмет пък споделя, че много от младите, които живеят в Западна Европа си идват тук за лятото, но децата им почти не говорят български, тъй като знаят я немски, я френски.
Друг кмет отново в родопския край, твърди, че според него до десетина години апартаментите, които са си купили гурбетчиите, следва да бъдат продадени и че същите повече няма да се върнат.
Трети кмет на средно голямо село разказва, че първите 3 години били проблемни, тъй като хората все си казвали, че е трудно, тежко, че не си е работа да работиш далеч от родината, от семейството, но като мине това време и като си дойдат у нас, тогава казват, че и тука не е работа, тъй като отчуждението вече е започнало.
Друг човек разказва, че уж животът в момента е по-добър от преди 30 години, но обезлюдяването на населените места е огромно, а това е най-големият проблем, тъй като именно хората са богатството. Категоричен е, че хората преди са ходили да работят в чужбина, но са се прибирали, стягали къщи у нас, докато сега предпочитат да предложат по-добър живот на семействата си в чужбина и остават там.
