Ако приемем еврото на 1 януари 2026 година, за известен период от време ще има поскъпване на цените, но това ще отшуми по естествен път, тъй като данните показват, че няма причини за голямо поскъпване и не се е случвало в нито една страна, която е приела еврото, още повече в балтийските републики, които също бяха във валутен борд. Това каза в предаването „Метроном“ на Радио „Фокус“ старши изследователят в Института за пазарна икономика Петър Ганев.
„Ние продължаваме да сме в период на сравнително висока инфлация, 2-3%, понякога 4%. Прогнозите са, че като световна икономика, като европейска икономика е много вероятно да влезем в нов период на малко по-висока инфлация от това, което традиционно биха се стремили централните банки – около 2%. Така че ние с евро и без евро най-вероятно ще видим известен ръст на цените,“ каза той и обясни, че страховете на хората от спекула и повишаване на цените могат да бъдат преодолени със спокойно говорене и обясняване как ще протекат процесите.
По думите му основната тема във втората половина на годината, ако има положителен конвергентен доклад, ще бъде не толкова „за“ и „против“ еврото, а как точно да стане превалутирането. „От социална гледа на точка има много по-важни въпроси, като как възрастни хора да се обменят няколко хиляди лева спестявания. Е това е въпрос, който е много по-важен от това как някой ще липи етикетите в голяма верига магазин или в малкия квартален магазин. Търговията на дребно е толкова конкурентен сектор, с десетки хиляди обекти, и големи, и ималки, че там самите хора ще могат да се ориентират бързо. Медийният натиск също ще оказва своето влияние и големите магазини няма как да посмеят да увеличават цените, защото имиджовата щета ще бъде драматично по-висока от двете стотинки, които биха спечели от неправилно закръгляне.“
Според анализатора големият въпрос след приемането на еврото ще остане фискалната политика на държавата, като голямата дискусия според него ще е нарастването на дълга и достигането му на нива от 40% от БВП. Това е дискусия, която не е обвързана директно с еврото, но още по-важно е спазването на фискалните правила с влизането в еврозоната, категоричен е той: „Ние трябва да се опазим от постоянните хронични дефицити, ръста на разходите и в крайна сметка нарастване на дълга.“
Друга важна тема с приемането на еврото е темата за регулаторите и фактът, че не трябва държавата да фиксира цените, от което пострадаха и Хърватия, и Унгария. Според анализатора в периода на адаптация регулаторите трябва бъдат изключително активни и да следят за практики, които са в ущърб на потребителите, пишат от фокус.бг.
Учредяването на държавни магазини или едноличното акционерно дружество „Магазин за хората“, заложено в държавния бюджет, имащо за цел да създаде хранителни магазини с минимални надценки, в които стоките са достъпни за всички, според Петър Ганев гарантирано ще бъде повод за някакви злоупотреби и корупция. „Очаквам някакви обекти да се отворят, повечко пари да се изхарчат, но това да няма съществен ефект от гледна точка на продажбите на дребно.“
