Бизнесът се обяви против предложенията през бюджета да бъдат национализирани постъпленията по личните партиди във втория стълб на пенсионната система. Пренасрочването на средствата към първия стълб не би запълнило дефицита в него. Това алармират седем организации в становище в защита интересите на 4,5 млн. осигурени лица.
Позицията е изпратена до партиите в 51-то Народно събрание и е подписана от Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване, национално представителните работодателски организации АИКБ и БСК, Българската асоциация на управляващите дружества, Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници, Българската асоциация за дялово и рисково инвестиране и Българската предприемаческа асоциация.
Индустрията напомня, че средствата по личните партиди се наследяват и закриването им би ощетило наследниците на осигурените лица. Също така предлаганата промяна по един антипазарен начин ще лиши гражданите от възможността да изберат как и къде да се осигуряват – в избраното от тях частно пенсионно дружество или в Държавното обществено осигуряване с пълния размер на осигурителната си вноска. И в момента съществува законова възможност пенсионно-осигурителните дружества, така както се конкурират помежду си, да бъдат конкурирани и от НОИ, но това е допустимо само в условията на доброволност, при запазено право на избор на потребителите, пишат до политиците представителите на бизнеса.
В становището се напомня също за успешно преминалия преглед на ОИСР, констатираната сигурност и надеждност на пенсионните дружества, постигнали положителна средна доходност за целия период от въвеждането на тристълбовия модел.
„Вторият стълб е неразделна част от модела и е създаден именно да смекчи дефицитите в солидарния първи стълб, чието финансово състояние продължава да се влошава, особено в България.
Дефицитът става хроничен и все по-голям, като в същото време държавният трансфер се увеличава главоломно над 11 млрд. лева за изплащане на нарастващите пенсии от първия стълб.
Пренасочването на осигурителни вноски в размер на 2,7 млрд. лева няма да реши проблема със задълбочаващия се дисбаланс в приходно-разходната част на ДОО и дори да намали нарастващия дефицит временно, в дългосрочен план ще задълбочи проблема“, се казва в позицията на индустрията.
И се напомня, че пенсионните дружества са най-контролираният и прозрачен бизнес, тъй като всеки ден докладват сделките си в Комисията за финансов надзор и също така публикуват стойностите на дяловете на фондовете на страниците си в интернет.
Предлаганата промяна ще засегне негативно както осигурените в пенсионните фондове лица, така и капиталовия пазар, инвеститорите на него и държавата. Към края на третото тримесечие на 2024 г. инвестициите на фондовете за Допълнително задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО) в български финансови инструменти възлизат общо на 5 292 584 594,97 лева, от които в ДЦК – 2 341 019 249,25 лева, в корпоративни облигации – 880 353 198,85 лева, в акции – 1 297 360 739,42 лева, във взаимни фондове – 754 976 550,35 лева и в алтернативни инвестиционни фондове – 18 874 857,10, пишат от пловдив24.бг.
„Реална е опасността от „fire sale“ осребряване и/или преструктуриране на портфейлите на пенсионните фондове – от една страна, за да изпълнят политическото решение и, от друга, да отговорят на количествените регулаторни изисквания.
„Цената“ или крайният ефект от прилагането на подобна мярка се понася пряко от осигурените в пенсионните фондове лица, които по силата на действащото законодателство в значителна степен носят инвестиционния риск, така и от страна на държавата от гледна точка на поетите задължения“, се казва в становището.
През 2024 г. приключи дългият процес на анализ на системата и нейната стабилност от страна на Икономическия и Социален съвет (ИСС), чийто доклад даде положителна атестация за състоянието на тристълбовия модел. ИСС, както и ОИСР, направи препоръки за усъвършенстването му чрез въвеждането на мултифондов модел, следващ жизнения цикъл на осигурените лица и позволяващ стабилно постигане на по-висока доходност. Като се има предвид, че България се стреми да стане член на еврозоната и пълноправен член на ОИСР, то не би следвало да се предприемат действия, които да дискредитират съществуващия модел. Бизнесът напомня негативния пример с Унгария, която единствена в ЕС преустанови осигуряването във втори стълб на пенсионната система.
