Йоле Манчини, жената, с която делеше един дом в Рим българският художник Илия Пейков, почина на 104 г. Той беше по-малкият брат на скулптора и художник Асен Пейков, автор на статуята на Леонардо да Винчи пред едноименното римско летище.
За много българи в италианската столица Йоле беше познато лице от приемите в българското посолство, които тя преди години посещаваше. Не пропускаше и други наши събития във Вечния град. Манчини среща Илия Пейков през 1967 г. в Рим. Той се смята за „пионер на космическата живопис“ и се мести в италианската столица през 1943 г.,където брат му Асен има ателие.
Както призна в интервю пред в.“Ил Фато Куотидиано“, Йоле и Илия никога не сключили брак, макар че „били повече от съпрузи“ и живели заедно. Според нея по онова време българинът не продавал кой знае колко картини и за да не рискуват да останат гладни, двамата живели с вдовишките добавки към пенсията на Йоле. Когато среща Илия Пейков, тя вече е вдовица на партизанина Ернесто Боргези, който умира през 1966 г. Боргези и Манчини били част от групата за съпротива срещу нацистите, пишат от 24часа.бг.
Тя е арестувана и измъчвана в затвора на улица „Тасо“ в Рим по време на фашистката окупация. На практика до вчера беше последната останала жива партизанка от изпратените в затвора на нацистите в Рим. В него между 1943 и 1944 г. са били задържани и измъчвани жестоко над 2000 римски антифашисти. Много от тях след това са били разстреляни. Йоле и Ернесто били част от известните като GAP –групите за патриотично действие, борещи се срещу нацистите. Йоле е хвърлена в затвора малко след провала на атентата срещу Виторио Мусолини, синът на Дучето.
В него участвал и Ернесто, но той успял да избяга от затвора „Реджина Чели“. Въпреки разпитите с мъчения, на които е подложена, Йоле не издала до последно къде е бъдещият й съпруг. Тя била разпитвана няколко пъти както и Херберт Каплер, така и от Ерих Прибке, известен като „палачът“ на нацистите. Успяла да се спаси по чудо от отвеждане с камион за разстрел. Това станало,след като колата, на която била натоварена с други партизани, се повредила. През последните десетилетия Йоле Манчини посещаваше непрекъснато римски училища и други центрове, за да разказва и свидетелства за антифашистката борба от онова време.
