Колкото по-високо стои един ръководител в йерархията, толкова по-малко слуша думите и толкова по-внимателно улавя нюансите в гласа. Оценката не се формира само от резултатите, а и от начина, по който ги представяте.
Има навик, който руши професионалния образ по-бързо от сгрешен отчет. Повечето хора дори не осъзнават, че го повтарят ежедневно.
Когато гласът звучи по-слабо от аргументите
В разговор с началник мнозина започват да се оправдават още преди да са получили въпрос. Формулировките са познати:
„Може и да греша, но…“
„Не съм сигурен дали е важно, но…“
„Може да е глупава идея, но…“
Тези изрази изглеждат учтиви. Всъщност създават пукнатини в доверието. Особено в очите на човек, който носи отговорност за крайното решение.
Как ръководителят разчита неувереността
В книгата „Принципи“ Рей Далио подчертава, че лидерът трябва ясно да различава силните решения от слабите. Слабостта рядко е във фактите. Тя се проявява в поднасянето.
Когато служителят предварително омаловажава позицията си, сигналът е ясен:
– липса на увереност;
– нежелание за поемане на отговорност;
– дистанциране от резултата.
Грешката е поправима. Неувереността се възприема като характеристика.
Откъде идва навикът да се оправдаваме
Причината не е в началника. Тя е в страха от оценка.
В свое TED изказване Ейми Къди обяснява, че когато човек се чувства в по-слаба позиция, той започва да се „смалява“ в речта си. Това е защитен механизъм. Мозъкът го възприема като безопасен ход.
В професионална среда обаче този механизъм се тълкува като отказ от лидерство.
Какво всъщност чува шефът
„Може да греша“ звучи като „Не съм убеден в знанията си“.
„Може би не е важно“ означава „Сам не вярвам в казаното“.
„Може да е глупава идея“ се възприема като „Отказвам се предварително“.
При повторяемост ръководителят спира да възприема такъв човек като потенциален вземащ решения. А кариерното развитие принадлежи именно на хората, които поемат позиция.
Как да говорите без да звучите оправдателно
Не става дума за агресия или демонстративна самоувереност. Достатъчно е да се премахнат излишните защитни конструкции.
Вместо „Може да греша“ – „Според данните…“.
Вместо „Не съм сигурен дали е важно“ – „Това влияе върху резултата по следния начин…“.
Вместо „Може да е глупава идея“ – „Предлагам да обсъдим вариант…“.
В „Антикрехкост“ Насим Никълъс Талеб защитава тезата, че увереността не е отсъствие на съмнение, а способност за действие въпреки него.
Промяната в речта не е игра на самочувствие. Тя е промяна в позицията. И често именно тя определя дали ще бъдете възприемани като изпълнител или като партньор.
