Една сутрин отидох в хола и намерих 17-годишната си дъщеря на дивана в прегръдките на младо момче. Очевидно те спяха уморени след нощ на „тежка работа“. Аз много тихо приготвих закуската, качих се горе и казах на жена си, сина и по-малката ми дъщерята да са тихи.
Нашата маса за хранене е в другия край на стаята, някъде на 7 метра от дивана, на който спяха двамата. Когато седнахме на масата аз казах: „Млади човече, закуската е готова!“. Никога през живота си не съм виждал някой да се събуди и да заеме вертикално положение така бързо. „Закуската е готова!“. Предложих му стол. Останалите членове на семейството мълчаха забили поглед в чиниите. Преодоляването на тези седем метра до масата бяха най-голямото предизвикателство в живота на младежа.
На висок тон, с ясна изразителност му казах „Приятелю, ще ти задам един въпрос. Твоят отговор е много важен за нас“. Човекът е се изпоти. „Обичаш ли котки?“.
Той беше много чаровен и приятелски настроен човек. Очевидно беше, че е необразован, но не и глупав. Имаше ли нещо странно? Дъщерята ми ме убеди, че той е много сладък и грижовен човек. По това време тя го познаваше само от месец. След тази сутрин той идваше у нас всеки ден, но никога не остана да нощува.
Всяка сутрин водеше дъщеря ми с мотора на училище, прибираха се заедно. Той се грижеше за нея. Показаше едно наистина ангелско търпение, когато тя изпадаше в лошо настроение.
Той разказа, че не е имал семейство, останал е без образование, без постоянна работа. Тя го обичаше. Той я обичаше. Кой съм аз, че да не им позволя да се учат от грешките си. Те са млади, всеки греши, всеки има нужда от подкрепа
Всичко това продължи около осем месеца, когато от сина ми разбрах нещо. Оказа се, че гаджето на дъщеря ми е бездомник. Баща му е отнел сам живота си. Майка му станала жрица на любовта и по-късно и тя решила да отнеме живота си, само три месеца след като мъжът ѝ се споминал.
Семейството живеели в ремарке под наем. Той е на 15, когато това се случва, а в следващите три години е живял на улицата. Прекарвал нощта в паркове, в приюти, при приятели и в евтини мотели.
Той работел като строител, когато дъщеря ми го срещнала на улицата по път за училище.
Казах на жена ми и най-малката дъщеря, това което разбрах. Те ахнаха, не можеха да повярват.
Много бях разочарован от голямата си дъщеря. Тя е знаела, можеше да ни каже. Тя го обича, а му позволява да прекарат нощта… Бог знае къде, безразсъдно е.
На следващия ден му дадох ключ за дома и му казах, че очаквам да го виждам у дома всяка вечер. В следващите няколко седмици ремонтирахме стаята за гости и отидохме да изберем мебели с него. Той искаше да направи всичко сам. Той обичаше да си изгражда сам нещата. Получи образование, което му позволи да направи това, беше много амбициозен млад мъж.
Това беше през 2000 година. Сега, 24 години по-късно, новият ми син и дъщеря ми имат процъфтяващ бизнес. Те ни дариха с три прекрасни внучета, по-късно се появиха на бял свят и близнаци – момче и момиче. Семейството ми е голямо, щастливо, подкрепящо се.
Иван
