Почитането на мъртвите е древна традиция, която се спазва и до днес. В църквата се обръща специално внимание на възпоменанието на загиналите и в такива дни свещенослужителите
провеждат панахиди.
Задушниците са винаги в събота, защото в седмичния празничен цикъл, църквата е определила съботата за ден на покойните. На тези дни близките на починалите посещават гроба, преливат го с вино, прекадяват го с тамян и след това раздават на присъстващите жито и храна за “Бог да прости мъртвите души“.
Голяма Задушница
28 февруари: Намиране честните мощи на мчци пострадали в Евгения.
В съботния ден срещу Неделя Месопустна (Месни заговезни) всички българи извършват помен в чест на мъртвите на голямата
Задушница преди Великия пост. Или, както името “Задушница” показва, това е ден
за възпоменаване на душите на починалите.
Черешова Задушница
7 юни: Преп. Висарион Чудотворец и Иларион Нови.
Черешовата задушница е втората в годината и се пада преди Петровите пости. Всяка задушница е време за почит към починалите ни близки.
Тази е наречена е черешова, защото по това време на годината зреят черешите.
Архангелова задушница
1 ноември: Св. 33 мчци в Мелитин
Архангелска или Рангелова (мъжка) е една от най-големите задушници.
Това е последната за годината Задушница и тя се отбелязва в първата събота преди Архангеловден. В храмовете се прави обща панихида за починалите и се отправят
молитви за душите им. Подобно на другите дни за помен на отишлите си близки гробът
се прекадява с тамян, пали се свещ, украсява се с цветя, а на близките се раздава
храна за помен.
